Решение № 3671 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12347/2010 г.

Решение № 3671 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12347/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" Варна, при ЦУ на НАП срещу решение № 1750/10.08.2010 г., постановено по адм. д. № 249/2010 г., по описа на Административен съд гр. Варна (АС), с което е отменен Ревизионен акт (РА) № 900324/30.10.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Разград, потвърден с Решение № 778/29.12.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, в частта, в която за данъчен период 2004 г. е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за сумата над 41,40 лв. и съответните лихви, частта, в която за данъчен период 2006 г. е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за сумата над 241,87 лв. и съответните лихви. В отделна молба е направено искане за изменение на решението по реда на чл. 248 от АПК, в частта разноските В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващи отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че физическото лице не е длъжно да съхранява разходооправдателни документи, като липсва пълна и правилна преценка на доказателствата по делото. Ответникът по жалбата - Мариан Димчев Кирилов от гр. Разград, не взема становище по жалбата Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 900324/30.10.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Разград, потвърден с Решение № 778 от 29.12.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, с който по реда на чл. 122 от ДОПК за данъчни периоди 2004 г. и 2006 г. на Мариан Димчев Кирилов е определена основа за облагане с данъци, начислени са данък по ЗОДФЛ (отм.) общо в размер на 2 665,88 лв. ведно с начислени лихви за забава. За да постанови решението в обжалваната част съдът е приел, че Мариан Димчев Кирилов е физическо лице без регистрация по търговския закон, с участие в търговски дружества, което за ревизирания период 1.01.2004 г. - 31.12.2006 г. не е подавал данъчни декларации за доходи по ЗОДФЛ (отм.). Лицето е чл. на Национален фен клуб Левски и на фен клуб Левски - гр. Разград. За безспорно съдът е приел, че Кирилов е пътувал през 2004 г. до Великобритания и през 2006 г. до Италия, Турция и Испания. През ревизирания период е предоставил парични средства на ООД "Димон", чийто управител е, в размер на 27 000 лв. през 2004 г. и 14 500 лв. през 2006 г. През 2004 г. лицето е получил паричен заем в размер на 27 000 лв. от Милен Аспарухов. При така установеното за безспорно, съдът е изложил подробни доводи досежно спорните въпроси между страните, а именно размера на разходите за посещение на футболни мачове и част от постъпили суми по картова сметка на жалбоподателя. От доказателствата събрани в хода на ревизията за установено съдът е приел, че през 2004 г. Кирилов е пътувал до Великобритания за посещение на мач Ливърпул - Левски, като съгласно писмени обяснения, пътуването е организирано от Националния фен клуб на Левски и разходите възлизат на 450 лв., като писмени доказателства удостоверяващи тези факти не са представени. През 2006 г. Кирилов е пътувал до Италия за посещение на футболен мач Удинезе - Левски, до Турция за посещение на мач и до Испания за посещение на мач Барселона - Левски. За разходите по пътуванията не са представени разходооправдателни документи. От ревизираното лице, както и от лицата Евгени Ганев, Михаил Стоянов, Нейко Господинов, Денчо Христов, Валери Илиев, Йордан Йорданов, Симеон Петров Кирил Иванов Йорданка Миленова и Ваня Иванова са дадени обяснения, че пътуванията са извършени с автомобил "Пежо", собственост на Мариян Кирилов, като останалите пътуващи поемат неговите разходи по транспорта и пребиваването в чужбина. През 2006 г. от кредитната карта на ревизираното лице са извършвани плащания, за част от които се твърди, че са закупувани стоки за трети лица, впоследствие върнати по сметка на Кирилов. При така установеното органите по приходите са приели, че разходите на лицето при пътуванията в чужбина следва да бъдат определени съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина и всички плащания по картовата сметка на лицето са за негова сметка. Извършена е съпоставка на приходите и разходите, при която за всяка една от ревизираните години е установено превишение на разходите. От правна страна съдът е приел, че жалбоподателят в качеството си на физическо лице няма задължение за съхранение на разходооправдателни документи, поради което тяхната липса не може да бъде тълкувана във вреда на субекта, а приходната администрация е длъжна да събере всички други относими доказателства за размера на извършените от него разходи По отношение на разходите през процесната 2004 г. за посещение на футболен мач във Великобритания, съдът е приел, че с възражението срещу Ревизионния доклад са представени доказателства за цената и организацията на пътуването, обективирани в Удостоверение от Национален фен клуб "Левски". При липса на отговор във връзка с извършена в хода на ревизията извършена насрещна проверка на този клуб, следва да бъдат ценени представените доказателства за размера на разходите за пътуване, а именно - 450 лв., като неправилно от органа по приходите в баланса на касовата наличност е включена сума в размер на 3 078,89 лв. За процесната година съдът е посочил размера на приходите и разходите на лицето и при съпоставка им е приел превишение на разходите в размер на 1 785 лв, поради което е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за преминаване към ревизия по особения ред. Установеното превишение на разходите представлява подлежащ на облагане доход предвид законовата презумпция на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК, която съдът е приел, че не е оборена от жалбоподателя. Установената от съда основа за облагане е в размер на 1 785 лв., поради което и дължимия данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. е в размер на 41,40 лв., а ревизионния акт в частта, в която е определено данъчно задължение над този размер съдът е приел, че следва да бъде отменен. По отношение на разходите за посещения на футболни мачове в Италия и Испания през 2006 г. съдът е приел, че на Кирилов не следва да бъдат начислявани разходи във връзка, с изключение на 29,55 лв., представляващи равностойността на 15 евро - заплатена нощувка в гр. Верона. До този извод съдът е достигнал като е кредитирал събраните в хода на ревизионното производство при извършени насрещни проверки писмени декларации на лицата, които са събрани от орган по приходите по реда на ДОПК и съгласно чл. 57 от същия кодекс представляват годно доказателство. Във всички писмени обяснения се заявява, пътуването се извършва с микробус на Мариан Кирилов, поради което разходите по пътуването на това лице се поемат от останалите. От представените с обясненията копия от международни паспорти, за установено съдът е приел, че тези лица са пътували по същото време и със същата дестинация, като същите нямат задължение за съхраняване на разходооправдателни документи. Както ревизирания субект, така и третите лица описват начина на пътуване, транспортиране, парични средства и поемане на дела на Кирилов, по един и същи начин, поради което съдът е приел за безспорно установено, че разходите на Кирилов по пътуванията до Италия и Испания са за тяхна сметка. Относно разходите за пътуване до Истанбул, Турция съдът е приел, че не са представени доказателства за действително извършените разходи на лицето, поради което минималните му разходи следва да бъдат определени по реда на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, Предвид срока на пребиваване съдът е приел, че разходите по Наредбата са в размер на 421,21 лв., представляващи равностойността на 270 щатски долара - нормативно определен размер на разходи за две нощувки и дневни за три дни. Относно стоки, заплащани с кредитна карта и внасяни касово суми по същата сметка през 2006 г., съдът е приел, че следва да бъдат кредитирани обясненията на трети лица за закупуването на стоки от Кирилов за тяхна сметка и връщане на сумите на части. Покупките през м. 04 и 09.2006 г. съвпадат с датите на пътуване на Кирилов в чужбина, а описаните дати на връщане на сумите съвпадат с датите на внасяне по каса на парични средства по картовата сметка на лицето. При липса на нормативно определено задължение за физическите лица да създават и съхраняват писмени документи, съдът е приел, че е допустимо фактите на предаване на парични суми между физически лица и закупуване на стоки за сметка на трети лица да се установяват с писмени обяснения, събрани по реда на ДОПК, респективно със свидетелски показания, За процесната година съдът е посочил размера на приходите и разходите на лицето и при съпоставка им е приел превишение на разходите в размер на 3 335,76 лв., поради което е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за преминаване към ревизия по особения ред. Установеното превишение на разходите представлява подлежащ на облагане доход предвид законовата презумпция на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК, която съдът е приел, че не е оборена от жалбоподателя. Установената от съда основа за облагане е в размер на 3 335,76 лв., поради което и дължимия данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. е в размер на 241,87 лв, а ревизионния акт в частта, в която е определено данъчно задължение над този размер съдът е приел, че следва да бъде отменен. Решението е правилно. Съдът е обсъдил подробно всички относими доказателства събрани в хода на ревизионното производство, тъй като допълнителни не са ангажирани в хода на съдебното обжалване и въз основа на подробния им анализ е установил правилно релевантните факти. Правилно след преценка на безспорно установените факти, съдът е обсъдил спорните и е изложил доводи защо кредитира събраните в хода на ревизионното производство писмени декларации. Тези изводи на съда досежно доказателствената стойност на събраните по реда на ДОПК декларации изцяло се споделят от настоящия състав, включително и извода на съда за липса на нормативно изискване по отношение на физически лица за съхранение на разходооправдателни документи. В тази насока е неоснователен довода в касационната жалба, че за футболни мачове в Италия и Испания през 2006 г. от контролните органи на ОД МВР Разград не са посочени данни, че в автомобила на жалбоподателя са пътували други лица. От представените с обясненията на лицата копия от международни паспорти, правилно съдът е приел за установено, че тези лица са пътували по същото време и със същата дестинация, поради което следва да бъдат кредитирани дадените от тях обяснения. Неоснователен е и довода в касационната жалба за липса на доказателства, че през процесната 2004 г. за посещение на футболен мач във Великобритания, разходите са в размер на 450 лева. Както правилно е приел съдът, Кирилов е чл. на Национален фен клуб Левски, а цената на пътуването е посочена в Удостоверение от Национален фен клуб "Левски". Искането за изменение на решението по реда на чл. 248 от АПК, в частта на разноските имащо характер на определение следва да се върне на Административен съд гр. Варна, който да го разгледа като молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК. В Гражданскопроцесуалния кодекс в сила от 1.03.2008 г. не е възпроизведена разпоредбата на чл. 70 от ГПК от 1952 г., предвиждаща самостоятелно обжалване на решението в частта за разноските, ако не се обжалва самото решение по същество. Решението в частта за разноските, квалифицирано като определение на първоинстанционния съд, не попада в приложното поле на чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което Върховният административен съд не е компетентен да се произнесе по подадената касационна жалба. Нормата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК предоставя възможност на страната да поиска изменение на решението в частта за разноските от съда, който го е постановил. След произнасяне на съда по искането за изменение на решението в частта за разноските, определението по чл. 248, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, подлежи на обжалване съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК.