Определение № 10812 от 04.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10467/2025 г.

Производството е по реда на чл.130, ал.4, изр.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от изпълняващия функциите на административен ръководител-апелативен прокурор на Апелативна прокуратура София срещу определение № 21728 от 24.06.2025г. по адм. дело № 4592/2025г. по описа на Административен съд – София град (АССГ), с което е прекратено производството по делото и жалбата, подадена от К. Д. Д. - прокурор в Софийска градска прокуратура (СГП), срещу Заповед № РД-04-213/25.03.2025 г., издадена от административния ръководител – градски прокурор на СГП, е изпратена за произнасяне по подведомственост на административния ръководител на Софийска апелативна прокуратура. Според частния жалбоподател съдът не е съобразил, че оспорената заповед не подлежи на обжалване по административен ред. Направено е искане за отмяна на определението на АССТ и прекратяване на административното производство. Ответникът К. Д. Д. с писмено възражение изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли да бъде оставена без уважение, а определението да бъде потвърдено. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира така депозираната частна касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229 ал.1, т. 1 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество – за частично основателна. От данните по делото се установява, че производството по делото е образувано по жалба на К. Д. Д. - прокурор в СГП, срещу Заповед № РД-04-213/25.03.2025 г., издадена от административния ръководител – градски прокурор на СГП, с която е постановено да не му се изплаща допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати по конкретни задачи съгласно решение по протокол № 11/07.11.2024 г., т. 2 на Комисията „Бюджет и финанси“ на ВСС и съобразно писмо изх. № 39/2024 г. от 08.11.2024 г. на главния секретар при АГП. Жалбата е подадена до административния ръководител на Софийска апелативна прокуратура, от когото е изпратена на АССГ. За да прекрати производството и да изпрати жалбата по подведомственост на административния ръководител на Софийска апелативна прокуратура, съставът на АССГ се позовава на изрично заявеното от оспорващия в молби от 14.05.2025 г. и 23.06.2025 г., че не желае спорът да бъде разгледан от съда. Такова изявление на прокурор К. Д. се съдържа и във възражението против частната жалба. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Съдиите, прокурорите и следователите имат особен служебен статус, поради което e специфичен и характерът на правоотношенията им, по силата на които те изпълняват функциите си. Техните правоотношения са самостоятелен вид административни правоотношения по изпълнение на платена държавна служба в изпълнение на функциите им при осъществяване на съдебната власт като отделен вид държавна власт (Решение № 1 от 31 януари 2017 г. на КС на РБ по к. д. № 6/2016 г.). Видно от разпоредбата на чл. 140, ал. 1, т.1 (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г.) от Закона за съдебната власт (ЗСВ), административният ръководител на районна, окръжна, военно-окръжна, апелативна и военно-апелативната прокуратура организира и ръководи дейността на съответната прокуратура. Съгласно чл. 140, ал.2 ЗСВ разпорежданията на административния ръководител във връзка с правомощията му по ал. 1, т. 1 са задължителни за всички прокурори, следователи и служители в съответната прокуратура. От така разписаните правила в ЗСВ следва извод, че процесната заповед на административния ръководител на СГП е израз на правомощието му да осъществява общо организационно и административно ръководство на СГП и по отношение на прокурорите и следователите в съответния орган на съдебна власт. С акта на отпускане или неотпускане на допълнителното трудово възнаграждение административният ръководител на органа на съдебна власт упражнява правомощие, делегирано му от Висшия съдебен съвет. Константна е съдебната практика, че волеизявлението му представлява индивидуален административен акт. В тази връзка ирелевантни са пространните доводи във възражението по частната жалба, свързани с вътрешнослужебния характер на процесната заповед. Характерът на Заповед № РД-04-213/25.03.2025 г., издадена от административния ръководител – градски прокурор на СГП, с оглед правните последици, които настъпват от нейното постановяване за магистрата (пряко и непосредствено засягане на правата и законните интереси), предопределя и субективното материално право на прокурор К. да я оспори по реда на АПК. Този ред предвижда контролната фаза на административния процес да се състои от две части – оспорване пред по-горестоящ административен орган и пред съда, като по аргумент от чл.148 АПК изборът е предоставен на заинтересованите правни субекти, освен ако в кодекса или в друг закон не е предвидено друго, т.е. за тази правна възможност са предвидени нормативни ограничения. В разпоредбата на чл. 82 от АПК изрично е посочено кои актове са изключени от обхвата на административния контрол – за които в специален закон е предвидено оспорване направо пред съд (т.6) и актовете на органите, които нямат по-горестоящ административен орган (ал.2). За административни актове от вида на процесната Заповед № РД-04-213/25.03.2025 г., издадена от административния ръководител – градски прокурор на СГП, не е предвиден изрично пряк съдебен контрол в ЗСВ, в Правилата за определяне и изплащане на средствата за допълнителни трудови възнаграждения, приети с решение на Пленума на ВСС, или в друг нормативен акт. Тя подлежи на такъв по силата на чл.120 от Конституцията и по аргумент от чл.82, ал.2 от АПК. В единната система на прокуратурата кoнcтитyциoннo и зaĸoнoдaтeлнo въвeдeнaтa йepapxичнaтa пoдчинeнocт нa пpoĸypopитe нa aдминиcтpaтивния им pъĸoвoдитeл, нa виcшecтoящия пpoĸypop и нa Глaвния пpoĸypop зacягa техни aĸтoвe, paзлични дeйcтвия пo paзcлeдвaнeтo и дpyги пpoцecyaлни дeйcтвия/бeздeйcтвия. Тази подчиненост обаче е свързана с осъществяването на прокурорските функции по конкретно наказателно производство. Поради това само от нея, при липса на друга уредба, не произтича извод, че административен ръководител на прокуратура от по-висока степен е непосредствено по-горестоящ орган по смисъла на чл. 81, ал. 1 от АПК на административен ръководител на прокуратура от по-ниска степен и има компетентност по чл.93, ал.1 от АПК за контрол върху актовете му, които не касаят типичната прокурорска дейност. Упражняването на властнически административни правомощия става винаги въз основа на закона и при изрично овластяване с точно и ясно регламентиране на правомощията. С оглед на изложеното административният ръководител-апелативен прокурор на Апелативна прокуратура София не се явява горестоящ административен орган на административния ръководител – градски прокурор на Софийска градска прокуратура и не му е подведомствено разглеждане на спорове във връзка със заповеди от вида на процесната. Такива заповеди са изключени от обхвата на оспорването по административен ред поради липсата на непосредствено по-горестоящ административен орган. Оспорването на Заповед № РД-04-213/25.03.2025 г., издадена от административния ръководител – градски прокурор на СГП, е подведомствено единствено на съда и правилно жалбата на К. Д. е изпратена за разглеждане на АССГ независимо, че е адресирана до административния ръководител-апелативен прокурор на Апелативна прокуратура София. Решаващият съдебен състав действително следва да отчете изявлението на подателя за десезиране на съда, но дори това да е действителната воля на оспорващия, от нея не произтича изпращане на жалбата му за разглеждане на административния ръководител-апелативен прокурор на Апелативна прокуратура София, който, както вече се посочи, няма компетентност по чл.93, ал.1 от АПК да я разгледа. По тези съображения определението следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане жалбата на К. Д. Д. - прокурор в Софийска градска прокуратура, срещу Заповед № РД-04-213/25.03.2025 г., издадена от административния ръководител – градски прокурор на Софийска градска прокуратура, след преценка на редовността и допустимостта й. Водим от горните мотиви, Върховният административен съд, Шесто отделение