Определение № 10021 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9033/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на заместник-председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, чрез гл. юрк. Д. Бишурова, срещу Определение № 10061 от 31.07.2026 г., постановено по адм. д. № 1236/2022 г. на Административен съд – Варна. С него е изменено Решение № 12272/10.11.2025 г., постановено по делото в частта за разноските, като е увеличен размерът на присъдените разноски, които Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ е осъдена да заплати на „Солвей Соди“ АД, гр.Девня от 16 275 /шестнадесет хиляди двеста седемдесет и пет/ лева на 19 275 лева, или 9 855,15 евро. В частната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи се неправилна преценка на справедливия и обоснован размер. Претендира се изцяло отмяната му. Претендират се разноски. Ответникът – „Солвей Соди“ АД, гр. Девня, чрез адв. Константинова, оспорва частната жалба в писмен отговор като неоснователна. По делото е налице и втора частна жалба от „Солвей Соди“ АД, гр. Девня, чрез адв. Константинова, в която моли да бъде отменено Определение № 10061 от 31.07.2026 г., постановено по адм. д. № 1236/2022 г. на Административен съд – Варна в частта, с която искането на „Солвей Соди“ АД за присъждане на разноски за сумата над 9 855,15 евро (равностойността на 19 275 лева) е оставено без уважение до претендирания общ размер от 41 949,25 евро. В депозиран по делото отговор от заместник-председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, чрез гл. юрк. Д. Бишурова, по частната жалба на „Солвей Соди“ АД се ангажира становище за оставяне без уважение на подадената жалба, като се излагат съображения в този смисъл. При извършената проверка, Върховният административен съд, шесто отделение, намира частните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 230 от АПК от надлежни страни с правен интерес от обжалване на неблагоприятен за тях съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол. Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни по следните съображения: С обжалваното Определение № 10061 от 31.07.2026 г., постановено в процедура по чл.248 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, след влизане в сила на съдебното решение, Административен съд – Варна е разгледал молба, с.д. № 20109/01.12.2025 г. от „Солвей Соди“ АД за изменение на Решение № 12272/10.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1236/2022 г. по описа на Административен съд - Варна в частта за разноските. С решението Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ е осъдена да заплати на „Солвей Соди“ АД направените по делото разноски в размер на 16 275 /шестнадесет хиляди двеста седемдесет и пет/ лева, от които адвокатско възнаграждение в размер на 12 000 лв., т.е. намален е общият размер на разноските от 82 045,60 лв. на 16 275 лв., които включват 4 275 лева депозити за вещи лица и държавни такси. Съдът е счел, че молбата е частично основателна, като съобразно действителната и правна сложност на делото е увеличил присъдените разноски за адвокатско възнаграждение от 12 000 лв. с ДДС до 15 000 лв. с ДДС, като е приел, че този размер е адекватен на оказаната адвокатска помощ, реално извършената дейност от процесуалния представител на жалбоподателя, както и отговаря на принципа на свободно определяне на адвокатското възнаграждение. Като аргумент за увеличението е изложил дългата продължителност на делото от 2022 г. до 2025 г., както и множеството процесуални действия, извършени и от двете страни по делото. При тези обстоятелства съдът частично е уважил молбата на „Солвей Соди“ АД, като е увеличил присъдените в полза на жалбоподателя разноски и е определил крайния размер на 19 275 лв. (15 000 лв. за адв. хонорар плюс 4 275 лв. депозити за СТЕ и такси). Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл.8 ал.3 от Наредба за възнагражденията на адвокатската работа /изм.заглавие с ДВ бр.14/2025 г./ за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2, възнаграждението е 1000 лв. или 511, 29 евро. Доводите на частния жалбоподател „Солвей Соди“ АД относно приложимостта на нормата на чл.8, ал.1 във връзка с чл.7, ал.2 от наредбата са неотносими. За да определи посочения размер от 19 275 лв. първоинстанционният съд правилно е отчел действително извършената от адвоката работа, като е съобразил продължителността на делото във времето и извършените процесуални действия. Преценката за прекомерност е конкретна и се извършва с оглед действително извършените процесуални действия, характера на спора и развитието на производството. В конкретния казус тази преценка е направена при съобразяване изброените от закона предпоставки, като настоящият съдебен състав се солидаризира с относимите мотиви във връзка с определянето на размера на адвокатския хонорар. Размерът е справедлив и обоснован и е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от адвоката, който е представлявал дружеството. Мотивиран така, настоящият тричленен състав приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното определение. Същото е постановено при правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба и следва да бъде оставено в сила. Няма основание да бъде уважено и акцесорното искане на заместник-председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ за разноски в настоящото производство. Съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Тази норма обаче се отнася до актовете, с които спорът се разрешава по същество. Определенията на съда, постановени в производство по чл.248 от ГПК, не са актове, с които се разрешава спор по същество. За това производство страните нямат право на разноски, тъй като това производство има за предмет претенцията за изменение в частта на разноските на съдебния акт, с който е приключило главното производство. Тази претенция има субсидиарен характер и законодателят не предвижда при решаването на въпроса за разноските страните да претендират още веднъж присъждането на нови такива, т.е. не е допустимо кумулирането на нови задължения за разноски в „процеса относно разноските“. Затова искането следва да се остави без уважение. Мотивиран от изложеното, Върховният административен съд, шесто отделение, на осн. чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК,