Решение № 13395 от 10.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6597/2009 г.

Решение № 13395 от 10.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6597/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Разград, против Решение № 15 от 3.04.2009 г. по адм. дело № 5 по описа за 2009 г. на Административен съд - Разград, с което е отменено издаденото от касатора Решение № 82 от 03.12.2008 г. и потвърденото с него разпореждане от 14.07.2008 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Ответникът Пенчо Петров Пенчев от гр. Разград е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Разград е Решение № 82 от 03.12.2008 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Разград и потвърденото с него разпореждане № 4611215020 от 14.07.2008 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване на основание чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО, с което е извършено изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Пенчо Петров Пенчев от гр. Разград. считано от 01.10.2007 г. и 01.07.2008 г. За да отмени оспорените административни актове, Административен съд - Разград законосъобразно е приел, че осигурителният доход на лицето за времето на придобития осигурителен стаж през 1997 г. като началник склад в "комера" ООД, гр. Разград, е бил неправилно определен. Позовал се е на заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза, съгласно което след приспадане на социалните плащания и обезщетението по чл. 224 от КТ осигурителният доход възлиза на 2027.89 лв. В издаденото разпореждане за изменение на пенсията е използван осигурителен доход от 2009.82 лв., което е довело до определяне на индивидуален коефициент 1.743 вместо 1.745 и доход за изчисляване по чл. 70, ал. 1 от КСО 667.39 лв. вместо 668.16. Касационните доводи за необоснованост на съдебното решение и съдопроизводствени нарушения са неоснователни. Първоинстанционният административен съд е установил правилно фактите по делото, а правните изводи са изложени ясно и последователно. Законосъобразно съдът е приел, че на основание чл. 2, т. 6 и 7 от Наредбата за елементите на брутното трудово възнаграждение и другите плащания и обезщетения, върху които се правят вноски за държавното обществено осигуряване (отм.) сумите на изплатените обезщетения по чл. 224 от Кодекса на труда и на социалните придобивки в пари или натура за сметка на социалните разходи на предприятието не се включват като елементи на брутното трудово възнаграждение, върху което се изчисляват и внасят осигурителни вноски. Изводът на съда за неправилно определяне на размера на пенсията се основава на заключението на вещото лице - икономист, съгласно което осигурителният доход за 1997 г. е бил неправилно изчислен, което е довело до неправилно определяне на дохода по чл. 70, ал. 1 от КСО и индивидуалния коефициент. В констативен протокол вх. № 1/03.06.2008 г. на финансов ревизор в ТП на НОИ - Разград за извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на "комера" ЕООД, гр. Разград, не са посочени проверените документи, по които е установен размерът на получените от лицето доходи. При констатираното несъответствие между заключението на вещото лице и констативен протокол вх. № 1/03.06.2008 г. на ТП на НОИ - Разград относно размера на изплатените възнаграждения, представляващи осигурителен доход, съдът обосновано е приел за наложително да се извърши проверка от органите на НОИ по разплащателните ведомости на предприятието за получените от лицето брутни трудови възнаграждения. Поради това в мотивите на съдебното решение е приел, че на основание чл. 173, ал. 2, изр. 2 от АПК преписката следва да се изпрати на компетентния административен орган за определяне на размера на пенсията след нова проверка на осигурителния доход по данните от ведомостите. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение, с което оспорените актове са отменени и преписката е изпратена на компетентното длъжностно лице за решаване на въпроса по същество, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,