Решение № 13544 от 21.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2167/2011 г.

Решение № 13544 от 21.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2167/2011 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Крема С." ООД, чрез пълномощника си адв. Д. П., срещу решение № 583/27.12.2010 г., постановено по адм. д. № 512/2010 г., по описа на Административен съд гр. В. Търново /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № 150900911/6.04.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - град В. Търново, потвърден с Решение № 250/8.06.2010 г. на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ДОУИ), град В. Търново при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че са налице предпоставите за провеждане на ревизията при условията на особеното производство по чл. 122 и сл. от ДОПК, а в останалата си част жалбата не съдържа конкретни пороци на обжалваното решение. Моли да бъде отменено решението и постановено ново, с което се отмени процесния РА. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът по жалбата - директор Дирекция "ОУИ" - В. Търново при ЦУ на НАП в писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрк. В. В. излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 150900911/6.04.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - град В. Търново, потвърден с Решение № 250/8.06.2010 г. на директор на Дирекция "ОУИ, град В. Търново при ЦУ на НАП, с който в производство по чл. 122 от ДОПК са установени задължения на касатора, както следва: корпоративен данък за 2007 г. в размер на 10258,72 лева и лихви в размер на 2764,57 лева, корпоративен данък за 2008 г. в размер на 9688,66 лева и лихви в размер на 1139,05 лева, данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 90,30 лева и лихви в размер на 30,66 лева, данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 15,07 лева и лихви в размер на 2,84 лева. За да постанови обжалваното решение от фактическа страна съдът е приел, че в хода на ревизионното производство е установено, че дружеството няма заведена главна книга, оборотни ведомости и аналитични регистри, т. е. не става ясно откъде са взети записванията в ГДД и ОПР за 2007 и 2008 г., поради което ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, при наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. След извършен анализ на относимите към ревизираното лице обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК е определена основа за облагане с корпоративен данък- в размер на 102587,20 лева за 2007 г. и 96886,60 лева за 2008 г. и съответно корпоративен данък. Констатирано е, че С. М. е на трудов договор в дружеството, но не са представени документи за произход на средствата, с които са изплащани работните му заплати. Прието е, че съгласно чл. 11 и 12 от ЗДДФЛ дължимия данък по чл. 42 от същия закон е върху изплатените доходи и е определен такъв за 2007 г. в размер на 90,30 лева и съответните лихви, както и данък за 2008 г. в размер на 15,07 лева и лихви в размер на 2,84 лева. Във връзка с връчено ИПДПОЗЛ, с което са изискани от дружеството всички първични и вторични счетоводни документи, счетоводни регистри, годишните данъчни декларация по чл. 92 от ЗКПО и финансовите отчети на дружеството за 2007 и 2008 г., справки за недвижимо имущество, МПС, жалбоподателят е представил част от изисканите документи и е заявил в декларация, че за ревизирания период не са издавани фактури, като са представени само разходни счетоводни документи за ел. енергия, ВиК и ведомости. Основата за облагане на дружеството с корпоративен данък е определена като основно са взети предвид данните за получени приходи от жалбоподателя, които се установяват от подадените годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО - за 2007 и 2008 г. Тъй като не са представени документи във връзка с отчитане на приходите и разходите на дружеството е прието, че дружеството не може да докаже извършени разходи в декларираните размери за данъчните периоди. Подробно съдът е обсъдил приетата ССЕ и разпитаните свидетели по делото и е приел, че с тях не се оборват фактическите констатации приети в РА. При така установеното, съдът е приел от правна страна, че оспорваният РА е издаден от компетентен орган, след редовно възложена и извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, като законосъобразно приходната администрация е приела, че липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане - предпоставка по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Приел е, че са спазени останалите изисквания на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Позовал се е на разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, съгласно която в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, поради което в тежест на задълженото лице е да обори същите с пълно насрещно доказване. В настоящия случай липсата на водено счетоводство, което представлява съвкупност от първични и вторични счетоводни документи и счетоводни регистри, не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, т. е. налице е една от хипотезите предвидени по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК. Формата, която представителя на дружеството - жалбоподател е следвало да утвърди, съгласно чл. 12 от Законът за счетоводството (ЗСч) трябва да осигурява синхронизирано осъществяване на хронологичното и систематичното (аналитично и синтетично) счетоводно отчитане. Липсата на такова счетоводство не дава възможност за установяване на основата на данъчното облагане и в частност как са определени декларираните данни в ГДД на дружеството за 2007 и 2008 г. Досежно размера на данъчната основа за облагане, съдът е приел, че дружеството-жалбоподател е реализирало приходи в размер на декларираните в годишните данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за 2007 и 2008 г. Съдът е приел за недоказана тезата на жалбоподателят, поддържана както в хода на административното, така и в хода на съдебното обжалване, че отразените в ГДД приходи са такива, получени от "МИЛВИНА" ЕООД за изкупуване на сурово краве мляко от производители, която дейност е осъществявана от управителя на дружеството - С. М. като физическо лице. В тази насока подробно съдът е обсъдил приетото без оспорване заключение на съдебно - счетоводната експертиза, от която се установява че поради различното отразяване в ГДД, а именно суми като стойност в лева и посоченото като изкупено количество мляко от "МИЛВИНА" ЕООД в литри, за което е изплатена комисионна на С. М., не може да се установи съответствие между тях и не може по категоричен начин да се приеме идентичност. Количеството предадено мляко, или заплатената комисионна не могат да бъдат отнесени към приходите, декларирани от жалбоподателя в ГДД за процесните периоди. Разпитаните свидетели съдът е приел, че безспорно установяват факта, че С. М. през 2007 и 2008 г. е обслужвал пункт за изкупуване на мляко в село С., че сумите, които са получавали за предаденото от тях мляко са получавани от "МИЛВИНА" ЕООД, както и че С. М. е нямал друг пункт за изкупуване на мляко в селото. Тази показания обаче, съдът е приел, че са неотносими към правния спор, поради факта, че дейността на управителя на дружеството -жалбоподателя като физическо лице е ирелевантна, тъй като неговите доходи, извън тези, които е получавал от "Крема С." ООД не са предмет на облагане на жалбоподателя, който е самостоятелно ЮЛ. В тази насока съдът е обсъдил и заключението на съдебно - счетоводната експертиза от която се установява, че ФЛ е декларирало доходите си с отделна ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Твърденията на жалбоподателя за погрешно посочени данни в ГДД, съдът е приел за неоснователно, тъй като С. М. е подал отделна декларация като физическо лице, като не са извършени корекции и същевременно е подадена ГДД за доходите на дружеството, които са с различни суми. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Неоснователно е първото възражение в касационната жалба, във връзка с неправилно прието от съда наличие на предпоставките по чл. 122 от ДОПК. В тази връзка съдът подробно е изложил доводи, които изцяло се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат повтаряни. В хода на ревизията безспорно е установено, че от касаторът не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане - предпоставка по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Възражението на жалбоподателя, че по време на ревизията са представени всички първични документи, доказващи реално фактическите основания са неоснователни, тъй като изложените доводи от него в хода на ревизията и съдебното обжалване не са установени с ангажираните доказателства. Неоснователен е довода в жалбата, че за процесните периоди дружеството не е осъществявало дейност, тъй като така както е приел съдът както от заключението на ССЕ, така и от разпита на свидетелите по делото не са установява факта, защо касатора е подал ГДД за процесните години с посочените размери приходи и как са получени декларираните стойности, след като в счетоводството си няма никакви първични счетоводни документи за тях. Напротив от заключение на съдебно - счетоводната експертиза, безспорно се установява, че количеството предадено мляко, или заплатената комисионна на ФЛ-представляващ дружеството-касатор, не могат да бъдат отнесени към приходите, декларирани от жалбоподателя в ГДД за процесните периоди. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение