Решение № 179 от 31.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 151/2011 г.

Решение № 179 от 31.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 151/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 67 от 24.01.2012 г. е допуснато обжалване по касационна жалба на П. И. Ш. и Ж. Н. Ш. на въззивното решение № 134 от 30.06.2010 г. по гр. д. № 79 от 2010 г., постановено от Пернишкия окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 514 от 4.06.1999 г., постановено по гр. д. № 197 от 1999 г., по описа на Пернишкия районен съд и е уважен положителният установителен иск за собственост. В жалбата се навеждат оплаквания за наличието на касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато при условията на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса в кои случаи е необходимо да бъде установена законността на сградата с оглед реституцията по реда на ЗСПЗЗ и какъв следва да бъде характерът на сградата. Ответниците М. К. В., Б. А. М. и З. А. И. не са взели становище по касационната жалба в съдебно заседание. Ответникът Г. К. П. е починал на 7.02.2011 г. /у-ние за наследници №... .. от......... г./ и е заместен от своите наследници Д. Е. П., Д. Г. П. и К. Г. П., които са оспорили касационната жалба. Представили са и допълнение към защитата си, в което претендират разноски. В защитата си посочват, че Пернишкият окръжен съд се е съобразил с указанията, дадени от Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, в решението, с което е отменено предходното решение и делото е върнато за повторно разглеждане от друг състав на Пернишкия окръжен съд. При това разглеждане е обсъден въпросът за условията за реституция на земеделската земя в хипотезата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ и доколко извършеното в имота строителство представлява пречка за осъществяване на земеделската реституция. В този смисъл ответниците подържат изразеното в касирания съдебен акт становище, че дървеното бунгало и бетоновата площадка не представляват предвиденото в чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ застрояване, което препятства възстановяването на земеделския имот на собствениците, които са го внесли в ТКЗС. Посочва се, че имотът не е водоснабден и в него няма изградена тоалетна или други сервизни помещения, които са необходими за нормалното използване на дървеното бунгало. Разгледан е и въпросът за търпимостта на сградите съгласно § 16 от ЗУТ. В защитата са посочени и съдебни решения, които са в съответствие с изразеното становище в касираното решение. Върховният касационен съд, като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, приема следното: С решение № 56 от 9.02.2010 г. по гр. д. № 4309/2008 г. на Върховния касационен съд, Второ отделение, по жалба на П. И. Ш. е отменено решение № 260 от 3.07.2000 г. по гр. д. № 399/2000 г. на Пернишкия окръжен съд и са дадени указания за проверка на условията за приложението на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ. С решение № 134 от 30.06.2010 г. по гр. д. № 79/2010 г. на Пернишкия окръжен съд е отменено решение № 514 от 4.06.1999 г. по гр. д. № 197 от 1999 г. на Пернишкия районен съд и е уважен предявеният положителен установителен иск за собственост срещу касаторите, които са последните преобретатели на имота. Предявен е положителен установителен иск за собственост на 31.10.1994 г. от Г. К. П. и М. К. В. против ТКЗС "П." в ликвидация, П. К. Х., Б. А. М. и З. А. И. за парцел..... от кв....., по плана на [населено място], който е идентичен с част от имот пл. №..... по плана на същото село от 1957 г., който е включен в регулация през 1958 г. В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че ищците са собственици по наследство от покойния М. П. Г., брат на техния наследодател К. П. Г. на този имот, който към датата на образуване на ТКЗС през м. февруари 1958 г. е бил в регулация и не е внасян в ТКЗС. Посочват, че ТКЗС е иззел имота и без да притежава право на собственост го е продал на П. К. Х. с н. а. №...., т......, н. д. №.... от..... г. В исковата молба не е заявено като придобивно основание - земеделска реституция. В открито съдебно заседание от 9.10.1996 г. е конституиран П. И. Ш. на когото с н.а. №....., т....., н.д. №..... от...... г. е бил продаден процесният имот. В заседанието на 15.10.1997 г. е конституирана и неговата съпруга Ж. Н. Ш. По делото преди приключването на устните състезания е представено решение № 02 от 20.11.1997 г. на ПК, с. "Д." за възстановяване правото на собственост върху спорния имот по реда на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ вр. с чл. 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Не е поискано допълване на исковата молба в нейната обстоятелствена част. По делото е изслушано заключение на в. л. А. А. Д., която е отразила, че за парцел..... от кв..... е дадено петно за строеж и одобрен архитектурен проект на името на А. Х. и П. Х. през 1960 г. Към момента на изготвянето експертизата е установила наличие на бетонова основа, върху която е монтирано дървено бунгало. По делото са депозирани показанията на свидетелите С. С. Д., Б. Ц. Д., Н. Н. И. и П. Б. Г., които посочват, че М. П. не е станал чл. на ТКЗС, поради което е бил репресиран и имотът му е бил иззет от ТКЗС, както и че в него има малка сграда от тухли, която е строена от праводателите на касаторите П. К. Х. и нейния съпруг. Настоящият състав намира, че в касираното решение е намерен правилен отговор на поставеният въпрос за приложението на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ. Основателно е посочено, че земеделската земя, която е продадена на трети лица, подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ въпреки действителността на договора за продажба, сключен с трети лица, освен когато са налице изключенията, предвидени в закона, а това са хипотезите по приложението на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ и чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. В хипотезата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ е наложително да се установи, че терена, който е в регулация не подлежи на реституция по ЗСПЗЗ, ако върху него при спазване на всички нормативни изисквания е построена сграда от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал. В конкретния случай обаче, основният въпрос е дали този парцел, който е бил образуван преди учредяването на ТКЗС и който след влизането му в регулация е загубил своя земеделски характер подлежи на реституция по ЗСПЗЗ. По аргумент от противното и съгласно чл. 2, ал. 1 от с. з. не са земеделски земи по смисъла на този закон тези, които не са предназначени за земеделско производство и се намират в границите на урбанизираните територии /населени места и селищни образувания/, определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон. В случая през 1958 г. е бил процедиран регулационен план, който е одобрен преди образуването на ТКЗС. Към датата на образуването на ТКЗС през 1958 г. имотът вече не е имал земеделски характер. Освен това по делото е безпротиворечиво установено, че неговият собственик към 1958 г. - М. П. Г./ н. а. №...., т......, н.д. №....... от...... г./ и протокол за съдебна делба от...... г. по гр.д. № 501 от 1958 г. на Димитровски народен съд, III район/, който е починал на 2.12.1989 г. и оставил наследници по съребрена линия - брат К. и сестри В. и Р., не е станал чл. на ТКЗС и за неговите имоти не се прилагат разпоредбите на чл. 10, ал. 3 от Примерния устав на ТКЗС /отм. 1968 г./ Процесният имот винаги е бил в регулация и макар да е продаден от ТКЗС, с факта на осъществената продажба, той не е променил своето предназначение на част от урбанизираната територия, която никога не е била включвана в патримониума на ТКЗС. За този имот не се прилагат разпоредбите на ЗСПЗЗ, а общите разпоредби на Закона за собствеността, включително разпоредбата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСВНОНИ изключва приложението на придобивната давност само за имотите, които, подлежат на реституция по ЗСПЗЗ, а не относно всички имоти, намиращи се в селата на територията на РБългария. Няма данни П. К. Х. към 1960 г., когато е била изповядана продажбата с н. а. №....., т......, н.д. №..... от..... г., да е била в известност, че ТКЗС не е бил собственик на земята и следователно е била добросъвестна - чл. 70 от Закона за собствеността. Направеното възражение за придобивна давност от страна на касаторите е основателно и следва да бъде уважено при условията на чл. 82 от Закона за собствеността. В този смисъл крайният извод по решението е неправилен, поради което същото следва да бъде отменено, а настоящата инстанция се произнесе по съществото на спора и отхвърли предявения положителен установителен иск за собственост. Водим от гореизложеното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на I г. о.