Решение № 65 от 10.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 491/2012 г.

Решение № 65 от 10.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 491/2012 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Д. Б. Я., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 197 от 13.02.2012 г. по т. д. № 3239/2011 г. на Апелативен съд - София, с което след отмяна на решение № 130 от 08.07.2011 г. по гр. д. № 2/2011 г. на Окръжен съд - Благоевград, дружеството е осъдено да заплати на Г. К. У., И. К. У. и С. К. У., тримата от [населено място], сумата 29 337.45 лв. - неустойка по договор за строителство, ведно със законната лихва от 04.01.2011 г. и разноски по делото. С определение № 889 от 27.11.2012 г., на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, след като е констатирано известно отклонение от страна на въззивния съд от задължителна за съдилищата практика - т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, е допуснато касационно обжалване на решението по процесуалноправни въпроси, относими към задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото и да обсъди доводите на страните, както и да мотивира решението си по съществото на гражданскоправния спор. В касационната жалба се поддържат оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, с искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново въззивно разглеждане, или постановяване на решение по същество за отхвърляне на предявения иск, с присъждане на разноски. Твърди се, че в противоречие с всички събрани доказателства по спора/ писмени и заключение на съдебно-техническата експертиза/ е направен извод за немонтирана асансьорна уредба в построената сграда. К. изразява несъгласие и с извода, че липсата на спирка на асансьора в мазетата на сградата съставлява неизпълнение на поетите с договора задължения от страна на изпълнителя, като счита, че в тази част е допуснато разширително тълкуване на договореностите между страните, тъй като нито в договора, нито в анекса към него е договаряно какъв да бъде вида на асансьора, броя на спирките или други конкретни изисквания към тази уредба. Изложените съображения в жалбата са поддържани от процесуалния пълномощник на касатора и в публичното съдебно заседание на 27.03.2013 г. Ответниците по касация, чрез процесуалния си пълномощник, считат въззивното решение за правилно. Подробни фактически и правни доводи са изложени в писмен отговор, поддържани в съдебно заседание, с искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл. 293 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд - София е приел, че поетото задължение от страна на ответното дружество - изпълнител за изграждане на асансьорна уредба в построена от него сграда не е било изпълнено в рамките на срока - 01.12.2010 г. Съдът се е позовал на констативен акт обр. 15, съставен на 22.07.2010 г., в който е отразено, че не е монтирана такава уредба, макар, че фактическите изводи относно задължението на изпълнителя да изгради асансьор в сградата, съдът е основал на подписан на същата дата анекс към първоначалния договор за извършване на строителството в процесния недвижим имот. Въззивният състав е счел за неоснователни доводите на дружеството изпълнител за точно и своевременно изпълнение на поетите задължения, като се е позовал на неприети писменни доказателства - акт за първоначален преглед на асансьор и договор за абонаментно обслужване. Направен е и извод за недоказване, от страна на ответника, на форсмажорни обстоятелства, които да са препятствали изпълнението на задължението на дружеството. Обжалваното въззивно решение е валидно, но е процесуално недопустимо. Макар и в касационната жалба да не са въведени доводи за пороци на въззивното решение, водещи до неговата недопустимост, касационният съд е задължен преди произнасяне по правилността на решението, да се произнесе относно неговата допустимост, тъй като и служебно следва да следи за спазването на процесуалните норми, уреждащи абсолютните процесуални предпоставки за надлежно упражняване правото на иск и диспозитивното начало в процеса. В този смисъл е и т. 10 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, което не е загубило своята сила към настоящия момент, при действието на новия ГПК. Тази служебна проверка следва да се извършва и в случаите, когато с определението по чл. 288 ГПК не е констатирана вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо, по арг. от т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Според настоящия съдебен състав, в случая недопустимостта на обжалвания съдебен акт произтича от произнасянето по нередовна искова молба, изразяваща се в неяснота относно твърдяните обстоятелства, на които се основава искът, водеща и до несъответствие между обстоятелствена част и петитум. Първостепенният съд е сезиран с предявени от Г. У., И. У. и С. У. субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, срещу [фирма]. От обстоятелствената част на исковата молба е видно, че ищците, позовавайки се допълнителна писмена уговорка в анекс от 22.07.2010 г. към сключен на 02.10.2009 г. договор за строителство, съгласно която ответното дружество се е задължило да достави, монтира и въведе в експлоатация асансьор в новопостроената сграда в срок до 01.12.2010 г., са въвели твърдения, че въпреки изтичането на срока ответното дружество не е монтирало асансьор съобразно одобрения архитектурен проект, като не е изпълнило задължението си по договора. Според ищците монтираният асансьор не стига до подземното ниво на сградата, където се намират избените помещения - мазета, описани в договора за строителство, което е станало причина за неприемане на асансьорната уредба по установения от закона ред и последното е невъзможно, тъй като тази уредба не отговаря на одобрения архитектурен проект на сградата. Ищците изрично се позовават на анекса към договора, с който предвидено, че при неизпълнение на задължението на изпълнителя за изграждането и приемането на асансьора в срок до 01.12.2010 г. и/или при неспазване на срока по вина на изпълнителя, последният дължи на възложителите обезщетение в размер на 15 000 евро. Формулираният петитум е за заплащане именно на левовата равностойност на това неустоечно обезщетение за неизпълнен договор за строителство. В случая, не може да съществува съмнение, че уговорената между страните неустойка по анекса е за пълно неизпълнение и/ или забавено изпълнение. Въззивният съд, произнасяйки се по съществото на спора е приел от една страна, че се твърди неизпълнение както по отношение на срока, така и по отношение на качеството на извършената работа, а от друга страна, че е налице твърдение за пълно неизпълнение на договора по вина на ответника, тъй като асансьорната уредба не е монтирана съгласно одобрения архитектурен проект, нито това е станало в договорения срок. Независимо от неяснотата, съдържаща се в обстоятелствената част на исковата молба, довела и до несъответствие между нея и петитума, въззивният съд не е провел производство по проверка редовността на подадената исковата молба, съгласно указанията дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, които не са загубили сила и при действието на новия ГПК. Неотстраняването на посочените по - горе нередовности на исковата молба е довело до постановяване на недопустим съдебен акт, който следва да се обезсили на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото и преди произнасяне по съществото на спора, следва да проведе производство по чл. 129, ал. 4, вр. с ал. 2 ГПК за отстраняване на нередовността на исковата молба. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение