Определение № 44 от 09.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1455/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от адв. П. К., действаща като процесуален представител на ищците Й. Г. Й. и Е. А. А., за изменение на постановеното по реда на чл. 290 ГПК по делото решение № 504 от 29.07.2024 г. в частта му досежно съдебно – деловодните разноски, присъдени в полза на двамата ищци за трите съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вкл. тези определени в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА, а именно: частта му, с която ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД е осъдено да заплати на адв. П. К. за осъществено безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА следните суми: сумата 1 705. 20 лв. за предоставена правна помощ спрямо ищеца Й. пред ВКС; сумата 3 410. 40 лв. за предоставена правна помощ спрямо ищцата А., общо за пред първата и въззивната инстанции; сумата 2 046.24 лв. за предоставена правна помощ спрямо ищеца Й., общо за пред първата и въззивната инстанции, определени от съда пропорционално на уважената част от исковете на двамата ищци и въведения предмет на спора, съответно с исковата молба, въззивната жалба и касационната жалба, както и частта му, в която ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД е осъдено да заплати на ищцата Е. А. А. сумата 2 782. 50 лв., съставляваща платен в брой хонорар за един адвокат за процесуално представителство пред ВКС, пропорционално на уважената част от иска на тази ищца, въведен като предмет на спора пред касационната инстанция. По отношение на присъденото в полза на Е. А. възнаграждение за сторени разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство, молителите - ищци излагат доводи, че е следвало да бъде присъден пълният размер на сторените разноски, които възлизат на сумата 3 180 лв. според представения договор за правна защита и съдействие. По отношение на присъденото в полза на процесуалния представител на ищците - адв. К. възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищците на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, молителите навеждат доводи, че съдът неправилно е определил неговия размер, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗА дължимото възнаграждение следва да е в размер не по - нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в който случай размерът на адвокатския хонорар за първа и въззивна инстанция за предоставената правна помощ на ищцата А. следва да е по 1 896 лв., или общо 3 792 лв., а за представителството пред ВКС следва да е 4 140 лв., или общо адвокатският хонорар следва да бъде присъден в размер на 7 932 лв.. За предоставената безплатна правна помощ в първите две инстанции на ищеца Й. дължимото възнаграждение считат, че следва да е от по 1 392 лв. или общо 2 784 лв., а за това пред ВКС – 2 748 лв., т.е. общо адвокатският хонорар следва да е 5 532 лв.. Молителите считат, че горепосоченото решение по чл. 290 ГПК следва да бъде изменено в частта досежно горепосочените съдебно – деловодни разноски, като им бъдат присъдени допълнително разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6 302. 16 лв. в полза на адв. К., в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА, и в размер на 397. 50 лв. – в полза на ищцата А.. Ответникът по молбата по чл. 248 ГПК – „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, подава отговор, в който поддържа становище за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, обсъди доводите на страните, след което намира молбата с правно основание чл. 248 ГПК за допустима, но неоснователна. По отношение на присъденото в полза на Е. А. възнаграждение за сторени разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство, в размер на 2 782. 50 лв., съдът е определил същото пропорционално на уважената част от иска й, въведен като предмет на спора пред касационната инстанция, на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК. Поради това не е присъден пълният размер на платеното от страната на адвоката възнаграждение. Необходимо е да бъде посочено, че в решението по чл. 290 ГПК по делото са изложени подробни съображения за начина, по който е определен горепосоченият присъден размер от 2 782. 50 лв., както и защо осъщественото платено процесуално представителство изключва възможността да се претендира и отделно адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ГПК. Тези подробни мотиви не е нужно да бъдат възпроизвеждани в тяхната пълнота в настоящото определение, доколкото се споделят от настоящия състав и страните са запознати с тях чрез връчването на препис от решението. Поради гореизложеното не е налице законово основание за изменение на постановеното по делото решение в горепосочената му част. По отношение на присъденото в полза на адв. К. възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищците на основание чл. 38, ал. 2 ЗА също не са налице основания за изменение на постановеното решение по чл. 290 ГПК по делото. В последното е посочено и подробно аргументирано, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА следва да се съобразява решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С- 438/2022 г., в което е прието, че националната юрисдикция не е обвързана от минималните размери, предвидени в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения на ВАдвС, респективно от ограничението по чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА, което препраща към наредбата (в този смисъл е и определение № 4497/09.10.2024 г. по ч. гр. д. № 2886/2024 г. на ВКС, IV г. о. ). Посочените в горепосочената наредба размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА, като съдът следва да съобрази вида и количеството на свършената работа, фактическата и правна сложност на делото и възмездния характер на адвокатския труд, изискващ справедливо възнаграждение. Тези обстоятелства са съобразени при определяне на дължимото възнаграждение на процесуалния представител на ищците за предоставената безвъзмездна правна помощ, споделят се и понастоящем, поради което няма законови основания за неговото изменение, респективно увеличаване. Както беше посочено по-горе, не са налице основания за присъждане на разноски на адв. К. за предоставена правна помощ по чл. 38, ал. 2 ЗА на ищцата А. в производството пред ВКС, доколкото по делото е представен договор за правна помощ и съдействие от 13.03.2024 г., в който е удостоверено, че е платен адвокатският й хонорар от ищцата А. за цялото процесуално представителство пред ВКС, поради което припадащата му се част на уважената от ВКС част от иска е присъдена на самата ищца А., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Съобразно гореизложеното, не са налице основания за изменение на решението по чл. 290 ГПК на ВКС в частта досежно разноските, поради което молбата с правно основание чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Водим от горното, Върховният касационен съд на Република България, съставът на Трето гражданско отделение