Решение № 3 от 17.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5160/2013 г.

Решение № 3 от 17.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5160/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. М. К. Д. от [населено място] обжалва и иска да се отмени въззивно Решение № V-32 от 19.04.2013 г. по гр. възз. д. № 40/2013 на ОС - Бургас. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон и следва да се отмени. Касационното обжалване е допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка със спора за момент, от който тече срока на придобивната давност при възстановяване на земеделска земя в хипотеза, при която решението на ПК за възстановяване правото на собственост на земеделска земя е произнесено на 30.07.1997 г., същото се ползва с конститутивно действие, проявено с влизането му в сила, и следва ли да намери приложение тезата, че началният момент на давността по чл. 79, ал. 1 ЗС тече от 22.11.1997 г. по см. на § 1, т. 3 от ПЗР на ЗОСОИ, както и какво е значението за по-късно издадена заповед по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ за този броенето на давностния срок, при констатирано противоречие с Решение № 32/20.04.2012 г. по гр. д. № 153/2011 г. на ВКС - II г. о. Касационното обжалване е допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по въпроса застрояването на имот, предмет на замяна по ЗТПС с постройка по см. на чл. 18ж ППЗСПЗЗ и в съответствие с изискването на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, пречка ли е за неговото възстановяване по ЗСПЗЗ в полза на предишните собственици, при констатация, че произнасянето на въззивния съд е в смисъл различен от този, по Решение № 132/16.02. 2010 г. по гр. д. № 1905/2008 г. на ВКС - III г. о. и Решение № 1223 от 13.11.2001 г. по гр. д. № 2397/2001 г. на ВКС - IV г. о. и др. В срока по чл. 287 ГПК е подаден отговор от адв. Т. Ж. АК - Б., като пълномощник на ответниците по касация Ж. М. и К. К., с който се оспорва наличието на основания за основания за отмяна на обжалваното въззивно решение. Състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените доводи и в правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на районния съд, с което е отхвърлен заявения от М. Д. положителен установителен иска за собственост на недвижим имот - новообразуван имот № 117.753 в м. "Б.", землището на кв. "М. р." [населено място], с площ от 681 кв. м, представляващ по КК на [населено място] имот с идентификатор № 07079.654.753, придобит на основание изтекла в нейна полза придобивна давност. За да отхвърли иска, при констатацията, че ищцата упражнява фактическа власт на процесния недвижим имот, съдът е приел, че началният момент на давностния срок, релевантен към фактическия състав на придобивната давност, на което основание ищцата черпи претендираното право на собственост за имот - земеделска земя, намиращ се в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ землището на [населено място], не е моментът на установяването владението от страна на нейната праводателка и майка В. М. на този имот към 1967 г., а датата на издаване на заповедта по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ на Кмета на общината в полза на ответниците - Заповед № 1721 от 1.07.2008 г. на Кмета на [община]. Спорният недвижим имот - новообразуван имот Nо 117.753 в м. "Б.", землището на кв. "М. р." [населено място], с площ от 681 кв. м., представляващ по КК на [населено място] имот с идентификатор № 07079.654.753, се намира в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, наследници на лицето В. К. Н. Наследодател на ищцата М. К. Д. е В. И. /майка/, която е била сестра на Я. и Д. Н., бивши собственици на недвижим имот от 3.3. дка в м. "К. б.", заменен с Протоколно решение на ТПС комисия от 4.04.1967 г. с недвижим имот в м. "Б." - М. р., Б. със същата площ /Протокол на ТПС комисия 4.04.1967 г. - л. 9/. Няма спор, че от посочения заменен по ЗТПС недвижим имот още към 1967 г. двамата братя са отделили около 500 кв. м за тяхната сестра В. И. Обособеното дворно място с площ от около 500 кв. м. е владяно, ползвано - застроено и облагородено с двуетажна вилна постройка, електрифицирано и водоснабдено от семейството на В. И., която е осъществявала фактическа власт необезпокоявано до датата на завеждане на иска - 31.05.2010 г. Спорни по делото са въпросите за материалноправната легитимация на собственик на ищцата с оглед на релевираното придобивно основание - наследяване и придобивна давност, както и материалноправната легитимация на ответниците, като лица чиито права на собственост по земеделска реституция, признати в полза на наследодателя им В. К. Н., също са оспорени. По поставените въпроси и в правомощията на чл. 291 ГПК, настоящият състав приема: ЗСПЗЗ урежда възстановяване правото на собственост на всички земеделски земи, независимо от актуалния им /към момента, в който е поискана реституцията/ статут. Земеделската реституция принципно е пълна реституция, на всички земеделски земи, дори и когато е налице промяна на тяхното предназначение като стопански имот. Обстоятелството, че за някои категории земеделски земи не може да бъде извършена реална реституция, в натура или стари реални граници, е изключение, изрично установено от законодателя, с която не се нарушава правилото за възстановяване на отнетата земеделска собственост на онези, от които е била отнета или на техните наследници. Процедурата по възстановяване собствеността на земеделските земи е административна. В рамките на посочените законодателни промени в годините след 1991 г., тази процедура е различна от гл. т. на необходимите елементи на фактическия състав за проявление на вещно-правното действие на решенията на ПК/ОбСЗ като индивидуален административен реституционен акт. До законодателна промяна на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, по силата на измененията с ДВ, бр. 98/1997 г. и бр. 122/1997 г., свързана с правото да се възстанови собственост на земеделски земи, които са били заменени по реда на ЗТПС , правото да се иска реституция на получения при замяната недвижим имот е установено в полза на лицата, получили имотите. След тази промяна на закона - арг.