Определение № 725 от 30.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11363/2024 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на "Гитекс" ЕООД, гр. Бургас чрез неговия пълномощник срещу определение №10110/08.10.2024 г. по адм. д. №2164/2024 г. на Административен съд Варна. Счита обжалваното определение за неправилно и претендира отмяната му. В срока по чл. 232 АПК другата страна не взема становище. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Частният жалбоподател е подал заявление до главния архитект на община Варна, с което е поискал от главния архитек на община Варна на основание чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време по време на строителството, спазвайки законовите изисквания на чл. 170, ал. 2 ЗУТ във връзка с неявилите и отказалите да подпишат констативен акт 15 собственици- /носители на право на строеж/, поканени с нотариална покана чрез нотариус П. Симеонова, рег. № 335 по регистъра на Нотариалната камара за подписване на констативен акт 15 да подпише констативен акт 15 /Приложение № 15 от цитираната наредба за "жилищна сграда с гаражи в УПИ I-10, кв. 28, масив 28 по плана на С.О. "Виница-север", гр. Варна, вход "А" и "Б". Представил е констативен протокол от нотариус П. Симеонова и проектната документация на вход "А" и "Б". С писмо рег. №АУ068927ВН-007ПР/28.05.2024 г. главният архитект на район "Приморски" община Варна, на когото преписката е изпратена по компетентност, е отговорил, че искането за полагане на служебен подпис на Акт образец 15 не може да бъде удовлетворено, както и че исканата услуга не може да бъде изпълнена. Писмото е обжалвано от частния жалбоподател пред съда. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на "Гитекс" ЕООД, гр. Бургас против отказ рег. № №АУ068927ВН-007ПР/28.05.2024 г. на главния архитект на район "Приморски", община Варна за извършване на действие по полагане на подпис на Акт образец 15 и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че по своя характер оспореното писмо няма белезите на индивидуален административен акт, включително и в хипотезата на отказ за извършване на услуга. Писмото, според съда, има уведомителен характер по повод на подадено заявление. Определението е неправилно при следните съображения: Съгласно чл. 170, ал. 1 ЗУТ всички обстоятелства, свързани със строежа, като предаване и приемане на строителната площадка, строителни и монтажни работи, подлежащи на закриване, междинни и заключителни актове за приемане и предаване на строителни и монтажни работи и други, се документират от представителите на страните по сключените договори. Разпоредбата на чл. 170, ал. 2 ЗУТ постановява, че при отказ или при неявяване да се състави съвместен акт заинтересуваната страна отправя писмена покана до другата или другите страни за съставяне на акта. Ако представител на поканената страна не се яви до 24 часа след определения в поканата срок, страната се замества от органа, издал разрешението за строеж, или от упълномощено от него длъжностно лице. В случая се касае за искане за извършване на административна услуга по смисъла на пар. 1, т. 2, б "в" от Закона за администрацията /ЗА/, а именно извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице. Според пар. 8 ПЗР на АПК уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. Настоящият съдебен състав счита, че оспореното писмо е отказ за извършване на административна услуга, който подлежи на обжалване както обжалването на индивидуален административен акт. В случая писмото няма уведомителен характер, а съдържа изричен отказ, че исканата услуга не може да бъде изпълнена, според формулировката в оспореното писмо. След като съдържа изричен отказ за извършване на поисканата административна услуга, то този изричен отказ е годен предмет за обжалване като обжалването на индивидуален административен акт. Ето защо за жалбоподателя е налице правен интерес от обжалването на отказа за извършване на административна услуга, като съдът дължи произнасяне по валидността и законосъобраността на така формирания отказ за извършване на административна услуга. С оглед изтъкнатото обжалваното определение е материалнонезаконосъобразно и следва да бъде отменено. Делото следва да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия за произнасяне по същество относно валидността и законосъобраността на постановения отказ. По искането за присъждане на разноски, направено в частната жалба, компетентен да се произнесе е първоинстанционният съд с произнасянето на съществото на спора. Воден от горното, Върхвният административен съд, второ отделение,