Определение № 253 от 17.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 1220/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частната жалба на „Сенсато“ ООД, подадена чрез пълномощник адв.Надежда Петрова, срещу определение № 4564/19.05.2022г., постановено по възз.ч.гр.д.№ 4141/2022г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на „Сенсато“ ООД, с правно основание чл.250, ал.1 ГПК, за допълване на постановеното по делото определение № 3727/27.04.2022г. С доводи за постановяването му в противоречие със задължителната практика на ВКС досежно неприложимостта на ограниченията в обхвата на дейността на въззивния съд в производството по частни жалби и позоваване на Тълкувателно решение № 6/2017г., се иска отмяна на обжалваното въззивно определение. Не е било необходимо изпълнение на процедурата за изпращане на препис от частната жалба на насрещната страна за отговор. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: По предявените от „Сенсато“ ООД против „Вокснет“ ЕООД осъдителни искове за заплащане на възнаграждение по договор за изработка в размер на 3880лв., за което е издадена фактура от 31.07.2020г., и за законна лихва за забава върху тази главница в размер на 291.02лв. за периода 15.08.2020г.-11.05.2021г. е образувано е гр.д.№ 26 336/2021г. по описа на СРС. С молба, вх.№ 47145/10.03.2022г., ищецът „Сенсато“ ООД е поискал допускане на обезпечение на предявените осъдителни искове чрез налагане на запори върху вземанията по банковите сметки на ответника „Вокснет“ ЕООД в изброени банки в страната, както и чрез налагане на запори върху вземанията по сметките на ответника „Вокснет“ ЕООД в изброени дружества за електронни пари, регистрирани от БНБ. С определение № 6331/11.03.2022г. е отхвърлено искането на „Сенсато“ ООД, обективирано в молба, вх.№ 47145/10.03.2022г., за допускане на обезпечение на предявените осъдителни искове чрез налагане на запори върху банковите сметки на ответника „Вокснет“ ЕООД в изброените банки в страната. Срещу определение № 6331/11.03.2022г. е подадена частна въззивна жалба на „Сенсато“ ООД, по която е образувано възз.ч.гр.д.№ 4141/2022г. по описа на СГС. С постановеното въззивно определение № 3727/27.04.2022г.е отменено обжалваното първоинстанционно определение № 6331/11.03.2022г. по гр.д.№ 20211110126 на СРС и вместо него е постановено друго, с което се допуска обезпечение на предявените искове от „Сенсато“ ООД против „Вокснет“ ЕООД чрез последователно налагане на запори върху банковите сметки на „Вокснет“ ЕООД в посочените банки и поредност до достигане на сумата 4171.02лв. - под условие, че бъде внесена гаранция в размер на 400лв. Със сега обжалваното определение № 4564/19.05.2022г., постановено по възз.ч.гр.д.№ 4141/2022г. по описа на СГС, е оставено без уважение искането „Сенсато“ ООД, с правно основание чл.250, ал.1 ГПК, обективирано в молба, вх.№ 29828/17.05.2022г., за допълване на постановеното по делото въззивно определение № 3727/27.04.2022г., като обезпечението бъде допуснато и чрез налагане на запори върху вземанията по сметките на ответника „Вокснет“ ЕООД в посочените дружества за електронни пари, регистрирани от БНБ. Постъпилата частна жалба е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 250 ГПК, която е приложима и за постановените определения, страната може да иска допълване, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. В случая не е налице пропуск на въззивния съд да се произнесе по искането, по отношение на което ищецът е поискал допълване на въззивния съдебния акт, тъй като с постановеното по делото въззивно определение № 3727/27.04.2022г. съдът се е произнесъл по целия предмет на въззивното производство, а именно законосъобразността на обжалваното първоинстанционно определение, в което липсва произнасяне по заявеното от ищеца обезпечително искане за налагане на запори върху вземанията по сметките на ответника в посочените дружества за електронни пари, регистрирани от БНБ. По изложените съображения състав на ТК на ВКС, Първо т. о: