Определение № 6871 от 05.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5209/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 200, ал. 2 АПК. Образувано е по жалба на „Ивко индустри“ ООД, ЕИК 121222090, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Българска легия“ № 41, чрез адвокат Ж. Жерков, против Определение №2488 от 07.03.2024 г. на Административен съд – София-град, по адм. дело №842/2024 г. Изтъкват се съображения за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна предвид наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. първо, второ и трето АПК, във връзка с чл. 236 АПК. В срока по чл. 232 АПК не са постъпили възражения от ответната страна – директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София-град. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 236 АПК, приема за установено следното: Частната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК срещу подлежащо на оспорване определение по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 200, ал. 2 АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. „Ивко индустри“ ООД е подал жалба пред първоинстанционния административен съд срещу Решение № 1040-81-713 от 29.11.2023 г. на директора на ТП на НОИ – София-град, с което е отказано възобновяване на производството по обжалване на Разпореждане № 31634 от 29.08.2022 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО (Кодекса за социално осигуряване). С обжалваното определение съдът е отхвърлил жалбата като е изложил мотиви, че липсват предпоставките, посочени в чл. 99, т. 2 и т. 6 АПК. Определението е правилно. Основното възражение наведено пред първоинстанционния съд, както и пред административния орган, е обстоятелството, че Разпореждане № 31634 от 29.08.2022 г. никога не е било връчвано на жалбоподателя и за него е узнато, когато на дружеството е връчена искова молба от А. Е. П., по чл. 200, ал. 1 от КТ (Кодекса на труда). С това обстоятелство дружеството оправдава и правния си интерес да обжалва решението на директора на ТП на НОИ – София-град, с което е постановен оспорения отказ, като посочва като правно основание чл. 99, т. 6 АПК. Според последната разпоредба влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато страната вследствие на нарушаването на административнопроизводствените правила е била лишена от възможността да участва в административното производство или не е била надлежно представлявана, както и когато тя не е могла да участва лично или чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Административният съд правилно е приел, че не са налице факти, които да сочат допуснати нарушения на административнопроизводствени правила по смисъла на чл. 99, т. 6 АПК. Това, че разпореждането не е било съобщено на адресата (за което има доказателства в обратната насока) има отношение към спазването на срока за обжалването му, но не е основание за възобновяване на административното производство. То не представлява ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за издаването на акта, а също така не е налице нарушаване на административнопроизводствените правила, с което жалбоподателят да е бил лишен от възможността да участва в административното производство, съответно дружеството касатор има право на оспорването му пред съда, защото разпореждането не е влязло в сила. Всички останали възражения изложени в жалбата са относими към произнасянето по същество на установената с разпореждането трудова злополука и биха били от значение в производството по оспорване на самото разпореждане. За това обаче е предвиден друг ред, а не този за възобновяване на административното производство по чл. 99 и сл. АПК. Предвид изложеното, обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,