Определение № 2783 от 12.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4179/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез юриск. Б. Венева с искане за изменение на решение № 11264/11.11.2025 г. по адм. дело № 4179/2024 г. на Върховния административен съд, Първо отделение в частта за разноските. Твърди се, че съдът е присъдил юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 700 лв., вместо претендираните 42 970,17 лв. на основание чл. 161, ал. 2 ДОПК. Подробни съображения са изложени в молбата с искането по чл. 248 ГПК. От "Коул Енерджи" ЕООД - гр. София е постъпил писмен отговор по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК с развити съображения за неоснователността на искането за изменение на касационното съдебно решение в частта за разноските. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че молбата по чл. 248 ГПК е процесуално допустима, като подадена в двумесечния срок по чл. 248, ал.1 ГПК и от страна, участвала в съдебното производство, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С решение № 11264/11.11.2025 г. по адм. дело № 4179/2024 г. е оставено в сила решение № 1471/06.03.2024 г., постановено по адм. дело № 8117/2023 г. по описа на Административен съд София – град, като с последното е отхвърлена жалбата на "Коул Енерджи" ЕООД срещу РА № Р – 22221222004747 – 091 – 001/11.04.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 968/12.07.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП за ангажиране отговорността по чл. 177 ЗДДС за невнесен ДДС от „Ай Ви Пи Комършъл“ ЕООД в общ размер на 1 221 344,50 лв., от която сума главница в размер на 1 024 821,35 лв. и лихви – 196 523,15 лв. за данъчен период от месец октомври 2020 г. до месец ноември 2021 г. Предвид изхода на делото съдът е приел, че се дължи претендираното от процесуалния представител на директора на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение, но не в размера, който е претендиран - 42 970,17 лв. Съдът за да присъди посоченото възнаграждение в размер на 1 700 лв. е съобразил разпоредбата на чл. 161, ал. 2 ДОПК (редакцията преди изменението с ДВ, бр. 17/13.02.2026 г.), изложил е конкретни мотиви относно характера на касационното производство и участието на страните в него, както е налице и позоваване и на решението по дело С- 438/22 на Съда на Европейския съюз. Изрично в това решение е посочено, че съдът "...ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази уредба по отношение на страната, осъдена да заплати разноски за адвокатско възнаграждение, вкл. когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение". С това разрешение, прието в цитираното решение на СЕС се позволи посочените размери в Наредба № 1/09.07.2024 г. да служат като ориентир, поради което те позволяват на съда да присъжда адвокатско или юрисконсултско възнаграждение, различно от размерите, посочени в Наредбата. В първоинстанционното решение съдът е присъдил юрисконсултско възнаграждение в размер на 42 970,17 лв. Като се има предвид, че касационното производство е различно от първоинстанционното по обема на процесуалната защита на страната и различния процесуален ред по събиране на доказателства, а в процесния случай тази защита на ответника по касация е била само явяване на юрисконсулт в съдебното заседание, без активно процесуално действие, освен изразеното становище в устните състезания без мотивирано искане да се отхвърли като неоснователна касационната жалба и да се остави в сила първоинстанционното решение, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Тази процесуална защита не е адекватна на претендираното възнаграждение от 42 970,17 лв., поради което няма основание за изменение на решението на касационния съдебен състав по реда на чл. 248 ГПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение