Определение № 1357 от 31.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3783/2022 г.

Постъпила е молба от Т. Р. Т., чрез процесуалния му представител адв. Ц. Т., с искане за спиране на производството по настоящото дело до приключване на преюдициален спор. За да се произнесе по искането, настоящият състав взе предвид следното: Производството по настоящото дело е образувано по касационни жалби на Р. Р. Т. и на Т. Р. Т. срещу въззивно решение № 597 от 09.05.2022 г., постановено по в. гр. д. № 15/2022 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 262162 от 04.08.2021 г., поправено с решение № 262523 от 18.11.2021 г., постановени по гр. д. № 7565/2020 г. на Пловдивския районен съд. С първоинстанционното решение е допусната съдебна делба между М. Д. К., Т. Р. Т. и Р. Р. Т. и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на [населено място], намиращ се в югозападната част на първи жилищен етаж в сграда с идентификатор ****, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [улица], ет. 2, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, със застроена площ от 92 кв. м, ведно с избено помещение № 7 със застроена площ от 11 кв. м, и съответните идеални части от общите части на сградата, както и 6/48 ид. части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], [улица], при квоти по 1/4 ид. част за първите двама и 2/4 ид. части за третия съделител. От представеното с молбата съдебно удостоверение се установява, че Т. Р. Т. е предявил срещу М. Д. К. иск за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на 1/2 ид. част от допуснатия до съдебна делба имот, по който е образувано гр. д. № 7189/2022 г. по описа на Пловдивския районен съд. Искането е неоснователно. Според указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т. 8 на ТР № 1/17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, Върховният касационен съд не може да постанови спиране на производството по чл. 182, буква „г“ ГПК (отм.) - чл. 229, ал. 1, т. 4 от сега действащия ГПК при наличие на висящ преюдициален спор, тъй като той не е инстанция по същество и не може да съобрази при постановяване на решението си нови фактически обстоятелства, каквито биха представлявали установените с решението по обусловеното дело. С оглед изложеното искането за спиране на настоящото производство следва да се остави без уважение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.,