Определение № 4309 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 977/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на ръководителя на Управляващия орган на програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 г. срещу Определение № 41908 от 15.12.2025 г. по адм. дело № 5138/2025 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлено искането му за изменение на Решение № 38706 от 20.11.2025 г. по адм. дело № 5138/2025 г. на Административен съд София-град в частта за разноските. В частната жалба има оплаквания, че съдът не е съобразил действителната правна и фактическа сложност на делото, както и че претендираното възнаграждение е за двама, а не за един адвокат. Ответникът - Сдружение „Съюз за стопанска инициатива“, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на частната жалба. Излага аргументи, че макар и съдът да не е обвързан от нормативно определените размери на адвокатските възнаграждения, съдът може да използва този размер като основа за преценка на възражението прекомерност в светлината на решението на СЕС по дело С-438/22. Относно оплакването, че възнаграждението е за двата адвокати, възразява, че не съответства на доказателствата по делото за извършените разноски. Върховният административен съд приема, че частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение административният съд е приел, че искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователно, тъй като размерът на материалния интерес на делото е 409 752,11 лв., с оглед на което съгласно чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размерът на адвокатското възнаграждение е 8 650 лв. плюс 4 % за горницата над 100 000 лв., т.е. е 21 040 лв. Претендираното възнаграждение е в по-малък размер, а именно 19 000 лв., поради което не се явява прекомерен с оглед конкретните обстоятелствата по делото, включително фактическата и правната му сложност, извършените действия по подготовка за производството, участие в съдебни заседания, изготвяне на жалби и представяне на писмени бележки от процесуалния представител на жалбоподателя. Определението е правилно. Със съдебното решение, чието изменение се иска в частта на разноските, по жалба на Сдружение „Съюз за стопанска инициатива“ ЕИК 000707584 е отменено Решение от 25.04.2025 г. на ръководителя на Управляващия орган на Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 г. В т. 1 на административния акт е определен общ размер на верифицираните средства по постъпилото искане за плащане: 409 752,11 лв. (слаборазвити региони - 377 299,71 лв., регион в преход - 32 452,40 лв.), а в т. 2 е определен общ размер на сумата за плащане: 0,00 лв. Сумата за плащане в размер на 0,00 лв. е определена чрез прихващане на верифицираните средства по т. 1 в размер на 409 752,11 лв. с извършеното авансово плащане по административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП). В обжалваното определение съдът е извършил правилна преценка, че размерът на адвокатското възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото. Защитата срещу актове, постановени в производство по верификация по Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ), изисква подготовка относно условията за допустимост на разходите, събиране и обсъждане на доказателства относно изпълнението на тези условия, анализ на фактическите и правните основания, посочени от органа. В настоящия случай сложността на спора допълнително се увеличава, тъй като спорът във връзка с верификацията е в контекста на образувано производство за прекратяване на административния договор за предоставяне на БФП. Правилна е също преценката на съда относно обема и характера на предоставената правна помощ – изготвяне на първоинстанционна жалба и писмени бележки, участие в две открити съдебни заседания пред първоинстанционния съд, защита срещу спирането на първоинстанционното производство. Неоснователно е оплакването на административния орган, че платеното възнаграждение е за двама адвокати. Страни по представения по делото договор за правна защита и съдействие са Сдружение „Съюз за стопанска инициатива“ и адв. Д. Драгиев. Видно от съдържанието на договора единствен получател на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 19 000 лв. е адв. Д. Драгиев. В договора се посочва, че първата част от възнаграждението в размер на 9 500 лв. е платена на адв. Д. Драгиев на датата сключване му (07.05.2025 г.). Следователно договорът има характер на разписка за посочената сума. Втората част от 9 500 лв. е платена допълнително на 03.07.2025 г., за което е представена разписка с получател също адв. Д. Драгиев. Действително по делото е преупълномощен още един адвокат – адв. С. Миланова, но за нейното участие не се претендират разноски, нито са налице доказателства, че такива са извършени. Преупълномощаването е извършено на 14.07.2025 г., т.е. след пълното заплащане на договореното възнаграждение на адв. Д. Драгиев. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, седмо отделение