Определение № 73 от 12.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 2574/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ищците в производството Д. Т. П., К. Д. П., М. Д. П., К. Д. П. и Д. А. А., чрез процесуален представител, срещу Определение № 1787/10.07.2022г., постановено по в.гр.д. № 2155/2021г., с което състав на Софийски Апелативен съд по молба на ответника въззивник ЗД“Бул Инс“АД по реда на чл.248 ГПК е осъдил на основание чл.78, ал.3 ГПК ищците да заплатят на ответника ЗД“Бул Инс“АД сторените във въззивното производство разноски в размер на: К. Д. П. – 4285.70 лв.; Д. Т. П. - 4 285.70 лв.; К. Д. П. /като наследник на М. В. П./ - 1904.73 лв.; К. Д. П. /като наследник на М. В. П./ - 1904.73 лв.; Д. А. А. /като наследник на М. В. П./ - 1904.73 лв.; М. Д. П. - 2857.20 лв. и К. Д. П. - 2857.20 лв. Ответникът по частната жалба – ЗД“Бул Инс“АД не е депозирал отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ т.о., след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба срещу постановеното от въззивния съд в производство по чл.248 ГПК определение е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежни страни в процеса срещу подлежащ на инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.2 ГПК съдебен акт. За да уважи молбата по чл.248 ГПК на ответника въззивник ЗД“Бул Инс“АД въззивният съд е намерил, че с постановеното по спора въззивно решение няма произнасяне относно разноските за въззивното производство. След като е констатирал, че с представения от ответното дружество списък за разноски по чл.80 ГПК са приложени доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 20 000 лв., който е намерил за съответстващ на минималното адвокатско възнаграждение за защитения паричен еквивалент на страданията на ищците, за които са потвърдени постановените от първоинстанционния съд отхвърлителни диспозитиви, въззивният съд е разпределил отговорността за същото на всеки от ищците. Сезиран с жалби и от двете страни, с постановеното по делото въззивно решение е потвърдено изцяло първоинстанционното решение, с което ответното дружество ЗД“Бул Инс“АД е осъдено да заплати на Д. Т. П. и К. Д. П. – по 100 000 лв.; на М. Д. П. и на К. Д. П. – по 150 000 лв. и на наследниците на починалата в хода на производството ищца М. В. П. - К. Д. П., М. Д. П., К. Д. П. и Д. А. А. – общо 50 000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им Д. К. П., причинена от ПТП на 13.05.2017г. С Решение по т.д. № 1723/2022г. настоящият състав на ВКС, ІІ т.о. е отменил въззивното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от Д. Т. П. и от М. В. П., починала в хода на производството, наследена от К. Д. П., М. Д. П., К. Д. П. и Д. А. А., искове за разликите над 100 000 лв. до 150 000лв., съответно над 50 000 лв. до 100 000 лв., като на тези ищци са присъдени допълнително обезщетения от по 50 000 лв. С оглед изхода на спора, съставът на ВКС се е произнесъл и по отговорността за разноски на страните за всичките съдебни инстанции. Следователно, подадената от Д. Т. П. и от К. Д. П., М. Д. П., К. Д. П. и Д. А. А., в качеството им на наследници на М. В. П., починала в хода на производството, частна жалба е без предмет и образуваното по същата производство следва да се прекрати. Частната жалба, в подадената от ищците К. Д. П., М. Д. П. и К. Д. П. част, е основателна. При потвърждаване на първоинстанционното решение от въззивния съд, сезиран с въззивни жалби и от двете страни, разноски не се присъждат, доколкото и двете жалби не са уважени и доколкото не са разграничени разноските, които страната прави като жалбоподател от тези, които прави като ответник по жалбата. Следователно, в разглежданата част обжалваното определение като неправилно следва да се отмени и да се остави без уважение молбата на ответното дружество по чл.248 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, ІІ т.о.