Определение № 10454 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9735/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ц. И. П. от [населено място], общ. Долна Митрополия, обл. Плевен срещу Определение № 2813/ 21.08.2026 г. по адм. дело № 721/2026 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е оставено без уважение искането на П. за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № ЗД/Д-ВР-БС-076/12.08.2026 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Бяла Слатина.Твърди се, че определението е неправилно, тъй съдът не е съобразил новите обстоятелства, за които с жалбата са представени доказателства. Иска се отмяна на определението. Ответникът по частната жалба – директорът на ДСП – Бяла Слатина не изразява становище в предоставения му срок. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна с правен интерес, но разгледана по същество - неоснователна. С оспореното определение първоинстанционнният съд е отхвърлил искането на П. за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед № ЗД/Д-ВР-БС-076/12.08.2026 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Бяла Слатина, с която е предприета спешна мярка за закрила - настаняване на малолетното дете А. Ц. И. в ЦНСТДБУ [населено място], за срок до произнасяне на съда с решение на осн. чл. 28 от ЗЗДет. или до настъпване на промяна в обстоятелствата, с оглед интереса на детето. Съдът е приел искането за недоказано и неоснователно с мотиви, че жалбоподателката не е доказала значителна или трудно поправима вреда, която търпи или би понесла като пряка последица от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта за настаняване на детето в ЦНСТДБУ. Формирал е извод, че сочените от П. обстоятелства не могат да обосноват такава вреда, която да е противопоставима на защитените от закона обществени интереси при допускането на предварителното изпълнение на заповедта за настаняване. Определението е валидно, допустимо и правилно като резултат. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон /каквото в случая е налице/, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Според правилото на чл. 166, ал. 2 АПК, при всяко положение на делото, до влизането в сила на решението по искане на оспорващия, съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови факти и обстоятелства - такива, които са възникнали след издаване на оспорения акт, тежестта за доказването на които, както и за въздействието им върху правната сфера на адресата на акта, е на лицето, заявило искането за спиране. В случая първоинстанционният съд правилно е приел липсата на кумулативно изискуемите от чл. 166, ал. 2 от АПК предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения ИАА. П. не е представила убедителни доказателства, които да обосноват засягане на особено важни нейни лични интереси, респективно причиняване на особено съществени неблагоприятни последици в нейния патримониум, които да се противопоставят на интереса на детето /съвпадащ с обществения интерес/, целен с предприетата с оспорената заповед мярка за закрила и допуснатото й предварително изпълнение. Обратно на възраженията в частната жалба, не е доказано и наличието на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК, които да са възникнали след издаване на заповедта и към момента на заявеното искане, които да мотивират уважаването му. Твърденията за настъпили нови обстоятелства и доказателства в тази посока, изложени и представени с частната жалба са ирелевантни за спора. Те биха били от значение при разглеждането на евентуално ново заявяване на искане с правно основание чл. 166 ал.4 вр. Ал.2 АПК. На последно място, оплакванията на П. за несъобразяване на издадената мярка за закрила с най-добрия интерес на детето и за твърдяния риск от настъпване на отчуждение между детето и майката са относими към производството по оспорване на заповедта от 12.08.2026г., а не към настоящото производство. По изложените съображения, правните изводи на административния съд, с които е отхвърлил искането на П. за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт, са обосновани и правилни, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Шесто отделение,