Определение № 196 от 18.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 690/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Л. С. и О. Д. С., двамата от [населено място] срещу разпореждане № 2632 от 13.12.2013 г. по ч. т. д. № 409/2013 г. на Варненски апелативен съд, с което е върната подадената от същите лица частна жалба вх. № 6115 от 22.11.2013 г. срещу постановеното по това дело определение № 719 от 08.11.2013 г. за оставяне без уважение молбата им по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на пропуснат срок. Частните жалбоподатели молят за отмяна на обжалвания акт като неправилен с твърдението, че върнатата частна жалба е редовна и е следвало да бъде изпратена на ВКС за произнасяне по допустимостта й. Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – оспорва същата и поддържа становище за отхвърлянето й като неоснователна в писмен отговор от 24.02.2014 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежни страни, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да върне подадената от И. Л. С. и О. Д. С., двамата от [населено място], частна жалба вх. № 6115 от 22.11.2013 г., въззивният съд е приел, че същите не са изпълнили в срок дадените им с разпореждане № 2501 от 29.11.2013 г. указания за внасяне на държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лв. и по-точно – че указанието е изпълнено на 12.12.2013 г., след като едноседмичният срок, изчислен от датата на връчване на съобщението от 02.12.2013 г., вече е бил изтекъл на 09.12.2013 г. Определението е правилно. Извършената от въззивния съд преценка за изпълнение на дадените на страната указания за отстраняване нередовността на частна жалба вх. № 6115 от 22.11.2013 г. е в съответствие с императивната норма на чл. 101, ал. 3 ГПК, според която при неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се смята за неизвършено. В случая, с оглед датата на връчване на съобщението с указанията за внасяне на дължимата държавна такса – 02.12.2013 г., предоставеният на частните жалбоподатели едноседмичен срок е изтекъл на 09.12.2013 г., който е присъствен ден. Поради това, представянето на документа за платена държавна такса на 12.12.2013 г. представлява действие, извършено след изтичането на срока и като такова не следва да бъде съобразено, както правилно е приел и решаващият състав. Неоснователно е становището на частните жалбоподатели, че допустимостта на подадената от тях частна жалба е следвало да бъде преценена от Върховен касационен съд. Компетентността на въззивния съд за проверка редовността на подадената частна жалба произтича от изричната разпоредба на чл. 262 ГПК, приложима и към администрирането на частните жалби съгласно препращането по чл. 275, ал. 2 ГПК. Ето защо, обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение