Определение № 158 от 19.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 2514/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Ищецът Ф. А. е подал частна жалба (неправилно наименована частна касационна) срещу определение № 335 от 16.10.2025г. по в.т.д.№ 340/2025г., с което Апелативен съд П. е постановил спиране на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК на производството по делото, образувано по жалба на ищеца срещу решението по т.д.№ 57/2024г. на ОС Кърджали, с което е отхвърлен искът с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на ответното дружество „Търговия К“ ООД, приети на общото събрание на съдружниците, проведено на 28.06.2024г ., до влизане в сила на решението по в.т.д.578/2024г. на Апелативен съд П.. С последното, след обезсилване като недопустимо на решението по т.д.№ 20/2024г. на ОС Кърджали, е прекратено производството по предявения от Ф. А. иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците на „Търговия К“ ООД, приети на 09.02.2024г. Предмет на искането за отмяна на основание чл.74 ТЗ по т.д. № 57/2024г. и по т.д. № 20/2024г. на ОС Кърджали са идентичните по съдържание решения на общото събрание, приети на 28.06.2024г. и 09.02.2024г. (освобождаване на Р. Д. Б. като управител; неосвобождаването му от отговорност и избор на нов управител – В. Д. Й.), оспорени от Ф. А. с искане за отмяната им като незаконосъобразни и противоуставни. Жалбоподателят се позовава на неправилност на атакувания акт поради необоснованост и противоречие със закона. Възразява, че предмет на спора в приключилото въззивно производство – в.т.д. № 578/2024г., са решенията на дружеството, взети на 09.02.2024г. и в този спор е отречено качеството на ищеца А. като съдружник, но връзка между предмета на делата, която да обуславя необходимост от спиране няма, тъй като по настоящото спорът е за законосъобразността на решенията, взети на 28.06.2024г. Изложени са съображения за отсъствие на идентичност, обусловеност и преюдициалност. Акцентира се на обстоятелството, че съгласно вписванията в регистъра, Ф. А. е съдружник в дружеството, и ако е престанал да бъде член, той следва да е заличен от ТРРЮЛНЦ, каквото вписване няма, от което следва легитимността му на ищец в производството по обжалване на решенията на общото събрание на съдружниците. Възразява се, че е без значение как ще се прецени легитимацията на А. като ищец по иск по чл.74 ТЗ в друго производство, тъй като нормата на чл.235,ал.2 ГПК задължава съда да основе решението си върху приетите от него за установени доказателства и върху закона. Счита, че възприемането на едни факти и обстоятелства не е обвързващо за друг състав на съда. Ответното дружество не е депозирало писмен отговор. Третото лице помагач, встъпил на страната на ответника - В. Й. оспорва основателността на подадената частна жалба. Счита постановеният акт за правилен. За да се произнесе съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция, която е била сезирана с жалба на ищеца срещу отхвърлянето на иска му с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на ОСС на „Търговия К“ ООД, проведено на 28.06.2024г. за освобождаване на досегашния управител Б., неосвобождаването му от отговорност и избиране на нов управител В. Й., е констатирала, че идентични на оспорените в производството по т.д.№ 57/2024г. решения, са взети на проведени общи събрания на съдружниците през 2024г. и на датите: 04.01., 09.02., 30.04. и всички регистърни производства за вписване на произтичащите от приетите решения обстоятелства, са спрени на основание чл.536,ал.1 ГПК поради предявени искове от Ф. А.. Обсъдено е, че с невлязлото в сила решение по в.т.д.№ 578/2024г. на АС Пловдив е обезсилено решението по т.д.№ 20/2024г. на ОС Кърджали и е прекратено производството по делото по иска по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на ОСС, приети на 09.02.2024г., като недопустимостта на първоинстанционното решение е обоснована с недопустимост на предявения иск поради липсата на качеството на Ф. А. на съдружник в дружеството към момента на провеждане на събранието от 09.02.2024г. При тези факти в обжалваното определение е прието, че изходът на спора по в.т.д. № 578/2024г., с което е отречено качеството на съдружник на ищеца, е от съществено значение за правилното решаване на настоящия, тъй като легитимирането като съдружник е положителна предпоставка за упражняването на субективното право по иска по чл.74 ТЗ, за която съдът следи служебно. Счетено е, че след като с невлязлото в сила въззивно решение по в.т.д. № 578/2024г. е отречено качеството на А. на съдружник в „Търговия К“ ООД в предходен момент – 09.02.2024г., това ще е от значение и за активната процесуална легитимация на ищеца към датата на провеждане на общото събрание от 28.06.2024г. Настоящият състав счита атакуваното определение за неправилно. В тълкувателните решения № 2/19.11.2014 г. и № 8/07.05.2014 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че основанието за спиране по чл. 229, ал., 1 т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т. 5 на Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между спорния предмет на двете дела, при което разрешаването му по обусловения иск, е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. В определението по ч.т.д. № 766/2017 г. на ВКС на ІІ т.о. пряката връзка между съдебно признатото право по обуславящия иск и правнорелевантен /преюдициален/ факт или правоотношение, от значение за решаването на спора по обусловения иск, е очертана като изразяваща се в отпадане на правомощието на съда да установява този факт или правоотношение. Когато решението по обуславящия иск не формира сила на пресъдено нещо по посочените въпроси, липсва изискваната от закона връзка между делата като условие за спиране на едното до приключване на другото, за да бъде съобразен неговият изход. Само разглеждането на общи факти или правоотношения в мотивите на решението не е достатъчно да обуслови спиране на друго исково производство по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. В случая с решението по приетото за обуславящо дело няма да се формира сила на пресъдено нещо по отношение на легитимацията на Ф. А. на съдружник в „Търговия К“ или досежно отричане или признаване на правото му на ищец по иск по чл.74 ТЗ срещу други взети решения от ОС на съдружниците в това дружество, а разглеждането на едни и същи преюдициални факти и правоотношения и по двете дела, но без формирането на СПН по тях, не представлява основание за спиране по разума на чл.229,ал.1,т.4 ГПК. В този смисъл е налице и практика на ВКС по сходни казуси- определението по ч.т.д. № 2476/2013 г. на 2 т.о. на ВКС - висящността на съдебно производство между същите страни и на същото основание, но с предмет атакуване като незаконосъобразно на решение на проведено на друга дата общо събрание на съдружниците със същия дневен ред, не е основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, доколкото двете не са във връзка на обусловеност на първото от изхода по второто, тъй като имат различен предмет на спора - решения на две различни ОС на съдружниците проведени на различни дати, законосъобразността на които се преценява поотделно. С оглед на изложеното, атакуваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на апелативния съд, който да извърши самостоятелна преценка на релевантните за спора факти - колко дяла е притежавал Ф. М. към 11.02022г., когато е сключил договора по чл. 129, ал.1, изр. второ, предл. първо ТЗ за прехвърляне на дружествените си дялове от капитала на „Търговия К“ на съдружника Р. Б.; какво е правното действие на извършеното поемане на два дружествени дяла от капитала от Ф.М., участвал като съдружник (независимо от предходното прехвърляне на „всички“ притежавани от него дружествени дялове на 11.02.2022г.) при приемане на решението на ОСС от 16.06.2022г., отменено с решението по т.д.№ 32/2022г. на ОС Кърджали; какво е значението за спора на актуалното за момента вписване в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответното дружество на обстоятелството, че Ф. М. има 2 дружествени дяла от капитала. Отделен е въпросът, че съображението в обжалвания акт, че след като в момент, предхождащ датата на провеждане на оспорените с иска по чл.74 ТЗ решения, по друг иск също с правно основание чл.74 ТЗ друг съдебен състав е приел, че М. няма активна легитимация на съдружник в „Търговия К“ ООД да атакува взетите на 09.02.2024г. решения, е изведено като решаващо без да е извършвана констатация за идентичност на фактите от значение за преценката дали ищецът има легитимацията на съдружник в „Търговия К“ ООД да оспори взетите от Общото събрание, проведено на 28.06.2024г., решения. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.