Определение № 8266 от 30.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5229/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба вх.№ 7254/07.05.2025 г.по регистъра на Върховния административен съд, подадена от Б. В. М., чрез процесуалния му представител адв. К. Трингова, срещу определение № 4530/30.04.2025 г., постановено по адм. дело № 4007/2025 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, с което в едната му част, е оставено в сила определение № 9370/18.03.2025 г., постановено по адм. дело № 1852/2025 г. по описа на Административен съд-София град, трето отделение, 71-ви състав, а в другата му част е оставена без разглеждане частната му жалба с искане за прогласяване на нищожност на определение № 14831/15.08.2024 г., постановено по адм. дело № 8032/2024 г. по описа на Административен съд-София град, първо отделение, 45-ти състав, и образуваното по нея производство по делото в тази му част е прекратено. По съображения за неправилност на атакувания съдебен акт се претендира отмяната му. Ответната страна, редовно уведомена, не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия петчленен съдебен състав на Първа колегия, при дължимата служебна проверка за допустимост на частната жалба приема за установено следното: Частната жалба в частта, с която се оспорва определение № 4530/30.04.2025 г., постановено по адм. дело № 4007/2025 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, в частта, с която е оставено в сила определение № 9370/18.03.2025 г., постановено по адм. дело № 1852/2025 г. по описа на Административен съд-София град, трето отделение, 71-ви състав, е недопустима, на основание чл. 215, т. 4 във връзка чл. 235, ал. 2 АПК и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство по адм. дело № 5229/2025 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен съдебен състав на Първа колегия, в тази му част да бъде прекратено. В останалата й част, с която се оспорва определение № 4530/30.04.2025 г., постановено по адм. дело № 4007/2025 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на Б. В. М. с искане за прогласяване на нищожност на определение № 14831/15.08.2024 г., постановено по адм. дело № 8032/2024 г. по описа на Административен съд-София град, първо отделение, 45-ти състав, и образуваното по нея производство по делото в тази му част е прекратено, на основание чл. 215, т. 4 АПК във връзка с чл. 34, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, частната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, е допустима. Разгледана по същество в допустимата й част, частната жалба е неоснователна, по следните съображения: С определение № 14831/15.08.2024 г., постановено по адм. дело № 8032/2024 г. по описа на Административен съд-София град, първо отделение, 45-ти състав, в проведено производство по реда на чл. 34, ал. 5 и сл. ДОПК, е отхвърлена жалбата на Б. В. М. срещу решение за отказ за спиране на производство № Р-22221023007402-104-001/26.07.2024 г., издадено от орган по приходите при ТД на НАП-София. Съгласно чл. 34, ал. 5 и ал. 6 ДОПК, заповедта и отказът за спиране на производството подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчване на заповедта, като съдът се произнася с определение, с което я отхвърля или отменя заповедта или отказа за спиране. Съобразно чл. 34, ал. 7 ДОПК определението на съда по ал. 6 ДОПК е окончателно. Следва изводът, че определение № 14831/15.08.2024 г., постановено по адм. дело № 8032/2024 г. по описа на Административен съд-София град, първо отделение, 45-ти състав, не подлежи на оспорване с частна жалба, а оттам и че правилно, при установеното наличие на основанието по чл. 215, т. 4 АПК във връзка с чл. 34, ал. 7 ДОПК с атакуваното определение, постановено от тричленен съдебен състав на първо отделение на Върховния административен съд, предявената от Б. В. М. частна жалба срещу него е оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство по делото в тази му част – прекратено. По изложените съображения, в допустимата й част частната жалба е неоснователна, а атакуваното определение, в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на Б. В. М. срещу определение № 14831/15.08.2024 г., постановено по адм. дело № 8032/2024 г. по описа на Административен съд-София град, първо отделение, 45-ти, и образуваното по нея производство по делото в тази му част е прекратено, е правилно, което налага оставянето му в сила. По аргумент от чл. 229, ал. 2 АПК настоящото определение не подлежи на обжалване и е окончателно. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен съдебен състав на Първа колегия,