Определение № 1719 от 20.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1545/2025 г.

Производството е по реда на чл. 135 от Административнопроцесуалния кодекс. С Определение № 224 от 17.01.2025 г. по административно дело №1285/ 2024 г. Административен съд- Пазарджик е изпратил делото по подсъдност на Върховен административен съд. С него е прекратено производството по същото административно дело. Върховният административен съд, като провери обстоятелствата по делото, прие следното: Производството пред Административен съд- Пазарджик е образувано по частната жалба, подадена от И. П. С. срещу Определение № 3643/ 25.09.2024 г., постановено по административно дело № 702/2024 г. по описа на Административен съд– Пазарджик, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба от И. С. против Разпореждане №3361 от 28.08.2024 г., постановено по същото дело. Съдът изложил съображения, че компетентен да се произнесе по жалбата е Върховен административен съд. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото, намира, че процесната частна жалба не е от компетентността на ВАС, а от компетентността на тричленен състав на Административен съд – Пазарджик. Предмет на производството по административно дело № 925/2023г., по описа на Административен съд– Пазарджик е жалба на И. П. С., понастоящем в Затвора– [населено място], срещу Заповед № Л-967/ 01.09.2023г., издадена от началника на Затвора– [населено място], с която на основание чл.101, т.7, вр. чл. 102, вр. чл.105, ал.1 от ЗИНЗС, му е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 3 денонощия“. Съгласно разпоредбата на чл. 111, ал. 1 ЗИНЗС заповедта за дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия подлежи на оспорване пред административния съд по местоизпълнение на наказанието в тридневен срок от обявяването й. В разпоредбата на чл. 111, ал. 8 от ЗИНЗС (бр. 105 от 2020 г.) изрично е посочено, че постановените от административния съд определения и разпореждания подлежат на обжалване по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен съдебен състав на същия съд. От съдържанието на специалната норма на § 4б от ДР на ЗИНЗС е видно, че всички съдебни актове, постановени от еднолични състави на административния съд в производството по обжалване на издадени административни актове по ЗИНЗС се обжалват по посочения в закона ред пред изрично предвиден състав- тричленен състав на същия съд. Така уредената подсъдност в специалния закон изключва прилагането на общите разпоредби на АПК. С изменението на ЗИНЗС касационният контрол спрямо посочените съдебни актове на първоинстанционните съдилища е предоставен на тричленни съдебни състави на съответните административни съдилища. Изложеното обуславя повдигане на спор за подсъдност между Върховен административен съд и Административен съд- Пазарджик за определяне на компетентния съд, който да разгледа подадената частна жалба. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 1, ал. 4 и ал. 6 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,