Определение № 3270 от 27.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7445/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесулания кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от С. Т. Х. със съдебен адрес: гр. София, [жк], [адрес], против решение №6829/30.05.2024 г. по адм. дело №11660/2023 г. по описа на Административен съд София – град, трето отделение, 15-ти състав, с което се отменя решение №3305-40-62/04.10.2023 г. на управителя на Национален осигурителен институт (НОИ), с което е потвърдено разпореждане [номер]/29.08.2023 г. на длъжностно лице по „ПО“ при ТП на НОИ – София град, отменя се разпореждане № №[номер]/29.08.2023 г. и преписката се връща за ново произнасяне от компетентния орган – ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – София. Доводите на касатора са за неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 209, ал. 3 АПК. Иска решение №6829/30.05.2024 г. да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответната страна – Управителят на НОИ, чрез процесуален представител - главен експерт Д. Йорданова в писмен отговор дава становище за правилност на обжалваното решение и неоснователност на касационната жалба. Представител на Върховна касационна прокуратура поддържа, че касационната жалба е недопустима за разглеждане. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално недопустима, по следните съображения: От фактическа страна се установява, че заявителката С. Т. Х. е с постоянен адрес в Швеция. На 25.11.2021 г. в Национален осигурителен институт е постъпило заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) от С. Т. Т. с [ЕГН]. Към заявлението е бил приложен структуриран електронен документ (СЕД) Р 5000 (Осигурителни периоди/периоди на пребиваване), удостоверяващ шведските осигурителни периоди на лицето, както и копия на документи, удостоверяващи български осигурителен стаж. На 20.01.2022 г. до ТП на НОИ - София – град в отдел „Обединен осигурителен архив“ е постъпило искане за издаване на удостоверение образец УП-3 за незаверен осигурителен стаж за периода от 11.09.1979 г. до 03.12.1979 г. В постъпилия отговор на 21.02.2022 г. е посочено, че информация за този период липсва. В писмо от 24.01.2022 г. от С. Т. Т. е изискана трудовата книжка №7/08.11.1974 в оригинал заради нечетливи данни в предоставените копията. На 05.10.2022 г. е предоставена оригиналната трудова книжка. На базата на представените документи и служебно събраните данни е признат български осигурителен стаж от 10 г., 03 м. и 03 д., разпределен между втора и трета категория труд. Шведската осигурителна институция е потвърдила осигурителен стаж от 27 г. и 01 м., който се използва за изчисляване на пенсията. С разпореждане [номер], изх. №1029-50-12443#13/27.01.2023 г. на С. Т. е отпусната ЛПОСВ. На основание чл. 10, ал. 2 Наредба за пенсиите и осигурителния стаж пенсията е определена за общия стаж в минималния размер за съответния вид пенсия, до определянето на размера й по КСО, от който е изчислена частта, дължима за български осигурителен стаж. Допълнително постановеното разпореждане [номер], изх. №1029-50-12443#30/29.08.2023 г. е било оспорено по административен ред пред управителя на НОИ, който се произнесъл с решение №3305-40-62/04.10.2023 г., с което жалбата на С. Т. е била отхвърлена. Срещу решението на управителя на НОИ е била подадена жалба от С. Т. пред Административен съд София – град. Първоинстанционният съд е приобщил и обсъдил относимите за казуса доказателства, преценил е и е анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел изводи за материалната му незаконосъобразност. По изложени съображения в атакувания съдебен акт решение №№3305-40-62/04.10.2023 г. е било отменено като незаконосъобразно и преписката върната за ново произнасяне на компетентния орган - ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – София. С касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение на Административен съд София – град, тъй като според касационният жалбоподател съдът е допуснал съществено нарушение на тълкуването на приложимите и относими за казуса материалноправни норми. Съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. Решение №6829/30.05.2024 г. по адм. дело №11660/2023 г. по описа на Административен съд София – град, трето отделение, 15-ти състав, не е неблагоприятно за касационния жалбоподател. С решението се отменя решение №3305-40-62/04.10.2023 г. на управителя на Национален осигурителен институт, с което е потвърдено разпореждане [номер]/29.08.2023 г. на длъжностно лице по „ПО“ при ТП на НОИ – София град, отменя се разпореждане № №[номер]/29.08.2023 г. и преписката се връща за ново произнасяне от компетентния орган – ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – София. С оглед изложеното, касационната жалба на С. Т. Х. макар и да е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок, е процесуално недопустима за разглеждане по същество и затова ще трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Доколкото в съдебно заседание на 20.02.2025 г. е бил даден ход на делото по същество, протоколното определение ще трябва да бъде отменено. Воден от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,