Определение № 2092 от 10.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1257/2026 г.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от [община] - чрез пълномощник адв. В. Ц., с която са предявени искове за отмяна на основание чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 т Закона за арбитража (ЗАрб) на арбитражно решение № М8-112 от 12.07.2025 г., постановено от едноличен арбитър „ad hoc“ Г. М. по арбитражно дело № М8-12/2025 г., с което [община] е осъдена солидарно с „ТАТАРИ ДИЗАЙН“ ЕООД да заплати на „Евро интегра консулт“ ЕООД, Република Украйна, сума в размер на 279 794 лева (с равностойност 143 056. 40 евро), дължима за неплатени действително извършени СМР по договор за възлагане на обществена поръчка № 115/01.07.2013 г. с предмет „Изпълнение на СМР на обект: Реконструкция/рехабилитация на водопроводна мрежа в селата Гита, Свобода и Зетьово на територията на [община] по четири обособени позиции по четири обособени позиции“. С разпореждане № 1450/09.06.2026 г. на председателя на І т. о. на ВКС исковата молба е оставена без движение, като на ищеца са дадени указания в едноседмичен срок да отстрани констатирани нередовности на молбата. След уведомяване за указанията за отстраняване на нередовности на исковата молба, извършено с връчено на 19.06.2026 г. съобщение, ищецът е депозирал молба с вх. № 13666/26. 06.2026 г., с която е представил платежен документ за заплатена такса от 6. 58 евро за възпроизвеждане на исковата молба и е поискал да бъде продължен на основание чл. 63, ал. 1 ГПК предоставеният с разпореждане № 1450/09.06.2026 г. срок за заплащане на дължимата за производството по чл. 47 и сл. ЗАрб държавна такса в размер на 1 430. 56 евро с 6 месеца - с оглед евентуално приемане на общинския бюджет за 2026 г. Искането е обосновано с твърдения, че [община] не разполага със средства в бюджета си за заплащане на таксата поради наложени запори върху банковите й сметки (за което представя доказателства) във връзка с образувани изпълнителни дела по молба на взискателя „Евро интегра консулт“ ЕООД, по част от които са запорирани всички постъпления, независимо от техния произход и независимо от несеквестируемостта на вземанията; че поради строгите финансови правила за разходване на публичните средства, с които оперира, общината е поставена в невъзможност да разходва постъпващите несеквестируеми вземания за други цели, различни от тяхното предназначение; че поради общоизвестния факт за неприет и действащ Държавен бюджет за 2026 г. и с оглед разпоредбата на чл. 98, ал. 1 ЗПФ разходите на публичните разпоредители са ограничени до размер на получените приходи, но не повече от размера на извършените през съответния период от предходната година разходи, а за първото и второто тримесечие на 2025 г. в бюджета на [община] не са предвидени разходи за заплащане на държавни такси към съдилищата и други институции. Настоящият състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че искането по чл. 63, ал. 1 ГПК за продължаване на срока за заплащане на държавна такса е допустимо и основателно. Искането е направено преди изтичане на първоначално определения в разпореждане № 1450/09.06.2026 г. на председателя на І т. о. на ВКС едноседмичен срок за заплащане на държавна такса, а изложените в молбата от 26.06.2026 г. обстоятелства, сочени като пречка за изпълнение на задължението за такса, се преценяват от съда като уважителни причини по смисъла на чл. 63, ал. 1 ГПК. Поради изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ГПК срокът за заплащане на дължимата за производството по чл. 47 и сл. ЗАрб държавна такса следва да бъде продължен с шест месеца, считано от датата на изтичане на първоначалния срок за изпълнение на указанията относно таксата - 26.06.2026 г. (чл. 63, ал. 2, изр. 2 ГПК). За основателно съдът намира и обоснованото в исковата молба искане за спиране на изпълнението на арбитражното решение на основание чл. 48, ал. 4, изр. 2 ЗАрб. В разпоредбата на чл. 48, ал. 4, изр. 2 ЗАрб е предвидена възможност в случаите на предявен иск по чл. 47 ЗАрб Върховният касационен съд да спре изпълнението на оспорваното с иска арбитражно решение без представяне на обезпечение по чл. 48, ал. 4, изр. 1 ЗАрб от ищеца, когато са налице убедителни писмени доказателства за наличие на основание за отмяна. С исковата молба са представени писмени доказателства, които на настоящия етап от производството се преценяват като убедителни по смисъла на чл.48, ал.4, изр.2 ЗАрб, за да бъде спряно изпълнението на арбитражното решение, без да се изисква от ищеца да представя обезпечение по чл.48, ал.4, изр.1 ЗАрб. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение