Решение № 71 от 26.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 796/2009 г.

Решение № 71 от 26.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 796/2009 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК, образувано по касационната жалба на Г. Г. М. от гр. Т. против решение № 38/24.03.2009 г. по гр. дело № 59/2009 г. на Окръжен съд Т., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, по отношение на определените квоти върху съсобствения апартамент. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, както и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, затова се настоява за отмяната му в обжалваната част. Ответницата по касационната жалба В. П. М. от гр. Т. изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение. Въззивното решение е допуснато на касационно обжалване ся определение № 1092/30.11.2009 г. по гр. дело № 796/2009 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касационният съд обсъди доводите на касатора за наличие на отменителните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които намира за основателни, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение № 510/11.12.2008 г. по гр. дело № 1015/2008 г. на Районен съд Т., в частта, с която е допусната делба на съсобствения между страните апартамент, при квоти: 4233/89374 ид. ч. за Г. М. и 85141/89374 ид. ч. за В. М., въззивният съд изцяло е споделил правните изводи на първоинстанционния съд за частична трансформация на лично имущество в придобиване на общата вещ, основанието на чл. 21, ал. 2 СК за определяне на по-голяма квота на съделителката М. И. на въззивния съд са неправилни, тъй като са в противоречие с касационната практика, произнесла се вече многократно по подобни спорни правоотношения. Безспорно е обстоятелството, че процесният апартамент № 20 в бл. 70, вх. "В", находящ се в кв. "З", гр. Т., представляващ самостоятелен обект в сградата с идентификатор № 7* с площ 62.06 кв. м. е закупен по времето на брака между страните, с договор от 11.02.1994 г., на името на двамата. Придобитият недвижим имот, на името на двамата, като съпружеска имуществена общност установява възникналите равни права на неговите преобретатели, с чието установяване те са се съгласили, подписвайки го. Тази договореност изключва претенцията за трансформация на лично имущество, заявена от съделителката М установяването й с допустимите процесуални средства, доказващи дарени средства от страна на нейната майка. Подписвайки договора за покупка на процесния имот, като съсобственик на същия, заедно със съпруга си-другия съделител, съделителката М е заявила и признала равния му принос в придобитата обща вещ и за съда е правнорелевантен фактът, относно действителните облигационни взаимоотношения между бившите съпрузи, както и тези с трети лица, при отсъствие на твърдения за недействителност на правната сделка. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, II-ро г. о. счита, че след отмяната на неправилното въззивно решение в обжалваната му част следва да се произнесе по съществото на спора, по реда и условията на чл. 293, ал. 2 ГПК, като постанови съдебния си акт и допусне делбата на недвижимия имот, при равни квоти за съделителите, затова