Определение № 507 от 19.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 180/2026 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Подадена е от Е. Н. Г. (К.), чрез адв. Н. Р. от АК-Б. – с надлежно учредена по настоящото дело представителна власт, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1 ГПК молба за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение № 178/02.06.2025 г., постановено гр. д. № 1162/2022 г. по описа на РС-Разлог, с което са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Е. Н. Г. (К.) кумулативно обективно съединени положителни установителни искове за установяване със сила на пресъдено нещо, че „Профи Кредит България“ ЕООД притежава парични вземания срещу Е. Н. Г. (К.), материализирани в заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 377/17.06.2022 г. по ч. гр. д. № 588/2022 г. по описа на РС-Разлог, както следва: 1) 2305,04 лв. - главница по договор за потребителски кредит № 30041777707/09.01.2020 г.; 2) 1186,66 лв. - възнаградителна лихва, изтекла за периода от 15.11.2020 г. до 03.12.2021 г.; 3) 191,08 лв. – законна мораторна лихва, изтекла за периода от 16.02.2020 г. до 03.12.2021 г.; 4) 280,56 лв. – законна мораторна лихва, изтекла за периода от 03.12.2021 г. до подаване на заявлението - 31.05.2022 г., ведно със законната мораторна лихва върху главницата от подаване на заявлението - 31.05.2022 г. до окончателното ѝ заплащане, както и за осъждане на Е. Н. Г. (К.) да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД следните суми: 1) 651,17 лв. - възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“; 2) 1530,04 лв. - възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, ведно със законната мораторна лихва от подаване на заявлението в съда - 31.05.2022 г., до окончателното изплащане на сумата; 3) 48,38 лв. - разноски в заповедното производство и 4) 277,98 лв. - разноски в исковото производство. За да обоснове молбата за отмяна на влязлото в сила решение чрез извънредните средства за отмяна, молителят твърди, че влязлото в сила неприсъствено решение е постановено при неосъществяване на уредените в чл. 238, ал. 1 ГПК процесуални предпоставки – непредставяне в срок на писмен отговор на исковата молба, без ответникът да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Твърди, че е подал отговор на исковата молба, като за непораждане на процесуалните основания за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника е ирелевантно обстоятелството дали този писмен отговор е подаден в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК или извън него. Счита, че подаването на възражение срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК прегражда правната възможност за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът по молбата - „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез юрк. Ек. К. – с надлежно учредена по настоящото дело представителна власт, я оспорва, като развива подробни съображения относно нейната неоснователност. Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ търговско отделение, намира, че молбата за отмяна е редовна и допустима и следва да бъде допусната до разглеждане. Тя е подадена от заинтересована страна в решителния 3-месечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК (препис от оспореното неприсъствено решение е връчен на молителя на 23.06.2025 г., а молбата по чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1 ГПК е подадена на 21.07.2025 г.). Молителят е страна в производството по гр. д. № 1162/2022 г. по описа на РС-Разлог, по което е постановено влязлото в сила на 02.06.2025 г. неприсъствено решение № 178/02.06.2025 г., чиято отмяна се иска. Внесена е дължимата държавна такса за разглеждане на молбата за отмяна на влязлото в сила решение, като не се твърдят основания за отмяна на неприсъственото решение или не се оспорват признатите с него субективни материални права по предпоставките на чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ГПК, поради което в молбата се съдържат правни твърдения, обосноваващи основанието за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение по чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1 ГПК (арг. чл. 303, ал. 3 ГПК). Молбата отговоря на установените в чл. 260 ГПК и чл. 261 ГПК, във вр. с чл. 306, ал. 1 ГПК нормативни изисквания за нейната редовност. Тъй като с определение № 469/06.03.2025 г. по гр. д. 1162/2022 г., с което РС-Разлог се е произнесъл по допускане на доказателствата по чл. 140, ал. 1 ГПК, е приобщил към делото доказателствата по ч. гр. д. № 588/2022 г. по описа на РС-Разлог (делото, по което е издадена процесната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК), но към настоящия момент това дело не е приложено към гр. д. 1162/2022 г. по описа на РС-Разлог, по което е постановено оспореното неприсъствено решение, следва да се изиска ч. гр. д. № 588/2022 г. по описа на РС-Разлог, което да се приложи към гр. д. 1162/2022 г. по описа на РС-Разлог. Воден от горното и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК, съдът