Решение № 4070 от 14.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 541/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), чрез процесуален представител, срещу решение № 1712/01.12.2025 г. по адм.дело №432/2025 г. на Административен съд - Шумен, с което е отменено негово уведомително писмо (УП) изх. № 02 -270 - 6500/3758 от 02.09.2025 г., с което е отказано финансово подпомагане по интервенция "Хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност" за кампания 2023 г. и е изпратена преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания, като е определен на основание чл.174 АПК едномесечен срок за издаване на административен акт, считано от влизане на решението в сила. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу УП, присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - М. Г. Т., гр. Нови Пазар, в писмена молба оспорва касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, съдът взе предвид следното: АС, за да постанови решението, е изложил мотиви, че УП е издадено от компетентен орган предвид разпоредбите на чл.20а, ал.1 и 2 и чл.11а, ал.1, т.9 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), в необходимата писмена форма, но при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От съдържанието на таблиците и от разясненията под тях се установява какви са основанията за отказ на претендираното подпомагане в размер на 10 666, 64 лева по дейност ХЖ - АМР1, но не са ясни причините за отказа за финансово подпомагане в размер на претендираната сума от 3210, 35 лева за дейност ХЖ - АМР2 в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 АПК. В УП са възпроизведени единствено правни норми, без фактически установявания и фактически основания. УП е издадено и в противоречие с приложимото материално право. АС е посочил, че приложение №9, т.IX, т.4 от Наредба №10/27.06.2023 г. препраща към Наредба №44/2006 г. за ветиринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, в която в чл.9, ал.1, т.7 и чл.10, т.5 се съдържа изискване за наличие на "обособено място в животновъдния обект за временно съхранение на оборска тор и обезпаразитяване, съобразно капацитета и технологията на отглеждане". Констатацията на административния орган за липса на изградено съоръжение за съхранение на оборски тор не представлява констатация за липса на обособено място за съхранение на тор, каквото е нормативното изискване. АС е посочил, че по отношение на второто нарушение, обективирано в таблица 13 на УП жалбоподателят не оспорва фактическите констатации - а именно, че пашувалите животни по дневник са 52,95 ЖЕ, а общата осигурена площ за пашуване 26, 29 ха, тоест изчислената гъстота 2,01 ЖЕ/ХА или над нормативно позволената гъстота от 2 ЖЕ/хектар съгласно чл.76, ал.1 вр. чл.72, ал.1, т.1 от Наредба №10/27.06.2023 г. АС е приел, че допуснатото отклонение е незначително, поради което постановеният отказ е несъразмерно тежък и противоречи на принципа за съразмерност, разписан в чл.6 АПК. Решението е правилно като краен резултат, въпреки, че настоящата съдебна инстанция не споделя част от мотивите на АС. По отношение на отказа на административния орган за подпомагане по ХЖ - АМР (за двете заявени дейности) на основание чл.107, т.8, б. "б" от Наредба №10/27.06.2023 г. поради неспазено базово изискване относно съхранение на оборски тор в УП е посочено неспазване на изискванията по чл.9, ал.1, т.7 и чл.10, т.5 от Наредба №44/20.04.2006 г. и приложение №9, част IX от Наредба №10/27.06.2023 г. В съответствие с двете цитирани норми на Наредба №44/20.04.2006 г. за ветиринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти е изводът на съда, че цитираните правни норми изискват обособено място за временно съхранение на тор и обеззаразяване, а не каквито са фактическите констатации на административния орган - изградено съоръжение за съхранение на оборски тор. В цитираното приложение №9, част IX от Наредба №10/27.06.2023 г. е посочено единствено изискването за спазване на разпоредбите на Наредба №44/20.04.2006 г. за земеделските стопани, заявили подпомагане по процесната интервенция. Обоснован е изводът на АС, че никъде в цитираните правни норми не се изисква изграждане на съоръжение за съхранение на оборски тор, поради което АС е направил правилни изводи за противоречие на УП с материалното право. Следва да се отбележи и, че в УП не е обсъдено и "обяснителното писмо" на Т. с приложени доказателства (л.13 -15 от първоинстанционното дело), в които в отговор на уведомяването му за резултати от проверката на място, при която е констатирана липса на съоръжение за съхранение на тор, е изпратил доказателства за новоизградена площадка за съхранение на тор. Настоящият съдебен състав не споделя мотивите на АС за липса на фактическо основание за постановения отказ по ХЖ - АМР 2 (хуманно отношение към животните на открито ), тъй като на л.6 от УП е посочено, че обектът е недопустим за подпомагане по тази дейност поради описаното по- горе нарушение на гъстота при пашуване - а именно съотношението пашували животни 52,95 ЖЕ към 26,29 ха или изчислена гъстота от 2,01 ЖЕ/ха. В УП е посочено, че отказът се постановява на основание чл.107, т.8, б. "а" от Наредба №10/27.06.2023 г. Както и АС е изложил мотиви, това нарушение е незначително превишаване на максимално разрешеното съотношение 2,00 ЖЕ/ха по чл.76, ал.1 от Наредба №10/27.06.2023 г. и постановеният пълен отказ за финансиране е непропорционален и в противоречие с принципа на съразмерност по чл.6 АПК, което е самостоятелно основание за отмяна на УП в тази му част. С оглед изложеното решението е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение