Определение № 5674 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5081/2026 г.

Производството е по чл. 202 във връзка с чл. 200, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на председателя на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, подадена против определение № 12252 от 27.03.2026г., постановено от Административен съд - София – град, Трето отделение, 17-ти състав, по адм. д. № 13490/2025 г., с което по жалба на В. А. В. от гр.София е отменено решение № Ж-1061 от 26.11.2025г. на КЕВР и административната преписка е изпратена на органа за произнасяне по същество по жалба с вх.N Е-04-03-4/21.08.2025г. Частният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и развива подробни аргументи за неправилност на обжалваното определение, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната на обжалваното определение и отхвърляне на жалбата на В. В. против решение № Ж-1061 от 26.11.2025г. на КЕВР като неоснователна. В условията на евентуалност, моли делото да бъде върнато на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – В. А. В., оспорва частната жалба с писмен отговор, представен по реда на чл. 232 АПК, чрез адв.Димитрова, в който се заявява становище за нейната неоснователност. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, трето отделение, намира частната жалба на председателя на КЕВР за ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА. Това е така, защото първоинстанционният съд е сезиран с жалба срещу решение на КЕВР Ж-1061 от 26.11.2025г., с което на основание чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК е прекратено административното производство, образувано по жалба с вх.N Е-04-03-4/21.08.2025г., подадена от В. А. В.. Съгласно посочената разпоредба, административния орган проверява допустимостта на отправеното до него искане, като взема предвид наличието на други специални изисквания, определени със закон. По подробно изложени в мотивите на решението доводи, вкл. и липса на компетентност, административният орган е приел, че жалбата е недопустима и е отказал да я разгледа по същество. Видно от изложените в решение Ж-1061 от 26.11.2025г. мотиви, обратно на твърдяното в частната жалба, налице е именно изричен отказ на административния орган да разгледа по същество отправеното до него искане. В съответствие с данните по делото, административният съд е приел, че е сезиран с жалба по чл.197 от АПК и я е разгледал по реда на глава десета, раздел IV АПК. Съгласно нормата на чл. 200, ал. 2 АПК, Определението може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство. Този ред на разглеждане, съответства и на предвиденото в разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, която за оспорване решенията на КЕВР препраща към общия ред по АПК. В производството по реда, озаглавен "Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт", регламентирано в чл. 197 - 202 АПК, административният орган, който е постановил оспорения пред съда акт за прекратяване на административното производство, няма процесуално право на жалба срещу определението на съда, с което този акт е отменен, респективно- прогласен за нищожен. Право да обжалват определението по чл. 200, ал. 1 АПК е предоставено на страните в административното производство, но не и административния орган, който е постановил акта за прекратяване на административното производство. Същият няма качеството на страна по него, тъй като именно той е органът, пред когото се развива това производството и който го ръководи. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2/24.03.2021 г. на Общото събрание на съдиите от I и II колегия на Върховния административен съд по ТД № 10/2019. КЕВР не е сред страните в развилото се пред самата Комисия административно производство, поради което не разполага с активна правна легитимация да оспори постановеното от първоинстанционния съд Определение. Така постановеният съдебен акт е окончателен съдебен акт за КЕВР. Доколкото жалба не е постъпила от страна в административното производството, (а единствено от самия административен орган), оспореното определение като влязло в сила е породило своя правен ефект. Водим от горното и на чл. 202 във връзка с чл. 200, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,