Определение № 406 от 10.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 615/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от едноличен търговец В. М. К. с фирма „М” гр. Р., чрез процесуалния му представител адв. С от АК гр. Р., срещу определение № 247 от 05.06.2009 г. на Русенски окръжен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 254/2009 г. Със същото е потвърдено определение № 58/27.02.2009 г. по ч. гр. д. № 903/2009 г. на Районен съд гр. Р., с което се оставя без разглеждане предявеният от жалбоподателя иск с правно основание чл. 424 от ГПК, като процесуално недопустим и се отхвърля искането за обезпечаване на недопустимия иск, чрез спиране на изпълнението по изп. дело № 2* по описа на ЧСИ И. Х., с район на действие РОС. По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение, както и на потвърденото с него определение на РС гр. Р.. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи, че посоченият от жалбоподателя процесуалноноправен въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд и същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответникът по частната касационна жалба – „Т” Е. гр. Р. не ангажира становище в законоустановения срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения: Обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение на Районен съд гр. Р., но обжалваемият интерес пред въззивната инстанция е до 1 000 лв. и съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежи на касационен контрол. Обжалваемият интерес във въззивната инстанция е до 1 000 лв., тъй като е обжалвано определение на РРС, с което се оставя без разглеждане предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл. 424 ГПК, с който иска да бъде установено, че не дължи на ответника сумата от 787,03 лв., въз основа на издаден изпълнителен лист по гр. д. № 3 404/2008 г. по описа на РРС, представляваща главница 637,49 лв., ведно със законната лихва в размер на 33,57 лв. и 115,97 лв. – разноски. Неточното указание на РОС, отразено в диспозитива на обжалваното определение за възможността за касационно обжалване на постановения съдебен акт не създава процесуални права за страната, с каквито тя не разполага съгласно действащата в момента процесуална уредба. По изложените съображения касационната жалба е недопустима и следва да остане без разглеждане. Затова съдът не следва да се произнася и по искането за допускане на касационно обжалване и по основателността на жалбата, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение