Определение № 6874 от 05.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4565/2024 г.

Образувано е по частна жалба на П. Ж. П., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора - [населено място] срещу определение № 2590/11.03.2024 г., постановено по адм. дело № 748/2024 г. по описа на Административен съд София – град, с доводи за незаконосъобразност на съдебния акт и искане за отмяната му. Върховният административен съд, Трето отделение, след преценка на допустимостта на частната жалба, приема, следното: Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 230 от АПК, като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по адм. дело № 748/2024 г. по описа на Административен съд София - град е образувано по искова молба на П. Ж. П., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора - [населено място] срещу Министерство на икономиката и Община Маджарово, като твърди извършени от тях злоупотреби с имоти и евентуални действия и бездействия във връзка с изброени актове за държавна собственост. С молбата е направено искане за допускане на правна помощ за процесуално представителство по реда на чл.23, ал.2 от Закона за правната помощ (ЗПП). С обжалваното определение, Административен съд София-град е оставил без уважение искането на ищеца за предоставяне на правна помощ по делото за отстраняване нередовностите по исковата молба, като е приел, че е налице пречка за предоставянето на правна помощ по чл.24, т.2 ЗПП, за което е изложил подробни аргументи, които се споделят от настоящата инстанция. Със същото определение е оставил без разглеждане предявената искова молба против Министерство на икономиката, Министерство на финансите и Община Маджарово и е прекратил производството по делото. Настоящият съдебен състав, приема, че безплатна правна помощ за процесуално представителство по чл. 21, т. 3 от ЗПП, се предоставя, когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита и по преценка на съда. По преценка на съда се предоставя, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи, съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Независимо от горното, дори и при наличието на доказателства за липсата на парични средства у молителя, съдът има право да откаже правната помощ по чл. 21, т. 3 от ЗПП, когато констатира, че предоставянето ѝ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на молителя или когато претенцията му е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Това разрешение следва от разпоредбите на чл. 24, т. 1 и т. 2 от ЗПП. Настоящият състав намира, че в случая първоинстанционния съд правилно е преценил и наличието на хипотезата на чл. 24, т. 2 от ЗПП. По отношение на прекратяване на производството и оставяне на исковата молба без разглеждане, настоящия състав намира, че същата е насочена към възстановяване на вреди - разходи по установяване на актове за държавна собственост, но не е ясно защо се претендират от ответните министерства и община. Правилно съдът е приел, че ако ищецът е бил натоварен от дадено лице да издирва информация и да установява държавна собственост и е извършил разноски, то той следва да уреди отношенията си с това конкретно лице по силата на уговореното между тях. Предвид дадените неколкократно конкретни и ясни указания и липсата на писмени доказателства е очертан един не напълно ясен предмет на настоящият спор. Поради липсата на един от елементите за допустимост на иска - отменен акт и/или обявено за незаконосъобразно действие или бездействие на държавен орган, от които да са произтекли твърдените вреди, правилно първоинстанционния съд е приел жалбата за недопустима. По изложените съображения настоящият състав приема, че обжалваното определението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение