Определение № 2174 от 14.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2178/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Р. Д. Д. против определение № 176 от 08.02.2023 г. по гр.д.№ 419/2023 г. на ВКС, ІІ гр.о., с което е оставена без разглеждане подадената от нея молба с вх. № 261556/27.06.2022 г. за отмяна на влязло в сила решение № 1466 от 23.10.2015 г. по гр. д. № 3810 по описа за 2014 г. на Районен съд – Плевен и е прекратено производството по делото. В частната жалба се навеждат оплаквания от жалбоподателката за неправилност поради необсъждане на представените с молбата доказателства. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т. 2 от ГПК. За да постанови обжалваното определение, тричленен състав на ВКС, ІІ гр.о. е констатирал че в подадената от частната жалбоподателка молба за отмяна на влязло в сила решение и уточнението към нея от адвокат, след предоставяне на правна помощ, тя се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Твърдяла е, че решението, чиято отмяна се иска е постановено въз основа на неистински показания на свидетелите д-р Л. Т. и старшата медицинска сестра А. К.. Изложени са съображения и за неправилност на влязлото в сила решение поради допуснати процесуални нарушения и необоснованост на съдебния акт. Молбата не съдържа твърдения относно това неистиността на свидетелските показания да е установена с влязла в сила присъда или решение по чл.124, ал.5 ГПК. С обжалваното определение, тричленен състав на ВКС, ІІ гр.о. е приел, че наведеното основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК не е обосновано, защото молбата не съдържа твърдения неистиността на свидетелските показания да е установена по наслеждия съдебен ред, т.е. с влязла в сила присъда или с решение по чл. 124, ал.5 ГПК. Затова молбата е оставена без разглеждане като нередовна. Определението е съобразено с процесуалния закон и задължителната съдебна практика. Отмяна на влязла в сила решение може да се иска само на изчерпателно изброените в чл. 303, ал.1 и чл. 304 отменителни основания, които следва да са обосновани в молбата с твърдения, съответстващи на някое от посочените в закона основание. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е приложимо, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Предвид презумпцията за невинност, под "надлежен съдебен ред" се разбира да има постановена влязла в сила присъда за някое от посочените престъпления /в случая за престъпление по чл. 290 НК/ или да е установено с влязло в сила решение по иск по чл. 124, ал. 5 ГПК подобно престъпление, ако наказателното производство е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 НПК или е спряно на някое от основанията по чл. 25, т. 2 НПК. Молителката не твърди да е постановена влязла в сила присъда или решение за извършено престъпление „лъжесвидетелстване“. Не са представени и подобни доказателства. Съгласно чл. 307, ал.1 ГПК и разясненията по т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС - редовността на молбата за отмяна е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост и е условие е за надлежното упражняване на правото на отмяна. За редовността на молбата, Върховният касационен съд следи служебно. В случая, в изпълнение на задълженията си за проверка допустимостта на подадената молба за отмяна, съставът на ВКС правилно е констатирал, че от изложените от молителката доводи е безспорно, че по надлежния съдебен ред /т. е. с влязла в сила осъдителна присъда или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК / не е установена неистинност на свидетелските показания, на които е основано съдебното решение, чиято отмяна се иска. Претендираното от молителката основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК не може да бъде обосновано от наведените от нея доводи за неистиност на свидетелските показания. Поради това, че въведените в молба за отмяна обстоятелства не сочат за наличие на основание за отмяна по чл. 301, ал. 1, т. 2 ГПК или за друго основание по чл. 303, ал.1 т.1 ГПК, молбата правилно е оставена без разглеждане. По изложените съображения, обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение