Определение № 253 от 19.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1154/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба с вх.№ 5532/ 18.02.2020г. по описа на Варненски окръжен съд, подадена от П. К. С. срещу определение № 504/ 10.02.2019г., постановено по в.гр.д. 1607/19г. на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното въззивно решение в частта за разноските. Въззивният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК, тъй като е приел, че с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК П. С. следва да плати на процесуалния представител на ответника разноски по чл. 38 ЗА за оказана на клиента безплатна правна помощ, като съдът е присъдил минималния размер на адвокатското възнаграждение съгласно Наредба №1/2004г., а именно сумата от 816лв.. В частната жалба срещу това определение се излагат доводи, че определението противоречи на практиката на Съда на ЕС, на КСРБ, на правото на ЕС и на КРБ, ответникът не е материално затруднено лице, не е в родствена връзка с адв. Д., не е подал отговор на въззивна жалба и не се е явил в открито съдебно заседание. Частната жалба е подадена в срок, но разгледана по същество е неоснователна. Съгласно определение № 163/16г. на І ГО, постановено по реда на чл. 274, ал.3 ГПК, в производството по чл. 248 ГПК молителят може да оспори затрудненото материално положение на другата страна, на която е предоставена безплатна правна помощ на това основание, но е длъжен да представи доказателства за обратното. В случая в производството пред въззивния съд, в открито съдебно заседание на 13.11.2019г. са се явили лично К. М. и процесуалният му представител адв. Д.. Те са представили договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено безплатно представителство на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА (поради затруднено материално положение). Адвокат Д. е поискал присъждане на разноски при условията на чл. 38 ЗА. Тъй като в производството по чл. 248, ал.1 ГПК молителят П. С. не е представил доказателства за обратното, а именно, че К. М. не се намира в затруднено материално положение, и присъденото адвокатско възнаграждение е в минималния размер по Наредба №1/2004г., то молбата по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна. Частният жалбоподател не посочва норми от ПЕС или от КРБ, с които нормата на чл. 38 ЗА да влиза в противоречие. И също така не сочи практика на Съда на ЕС или на КСРБ, която по различен начин да разрешава въпроса за предоставянето на безплатна правна помощ и присъждането на разноски в тази хипотеза, в който случай практиката на ВКС би била в противоречие с тези разрешения. Воден от горното, състав на ВКС ІІІ ГО