Определение № 4928 от 07.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3275/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по три частни жалби - на Д. В. и Х. С. В., приподписани от адв. Г. Господинова, и на Ф. Х. В., подадена от пълномощника й адв. Г. Господинова, против определение № 42260 от 16.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1583/2025 г. по описа на Административен съд - София град /АССГ/. Жалбоподателите навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват изводите на съда за недопустимост на оспорването, като твърдят, че писмото на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - София град (СГКК – София град), представлява административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което имат правен интерес да го обжалват. Последният е свързва с доказателствата, легитимиращи ги като съсобственици на таванския етаж, нанесен от административния орган като жилищен имот, което засяга правата им. Правят искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – началникът на СГКК – София град, не изразява становище по частните жалби. Ответниците - А. В. С. и К. С. К. представят писмени становища за неоснователност на частните жалби на Д. В. и Ф. Х. В.. Представени са и писмени становища на всеки от частните жалбоподатели за основателност на останалите частни жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира частните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 230 АПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни по следните съображения: С постановеното определение административният съд е оставил без разглеждане жалбата на Ф. Х. В. и Д. В. срещу Писмо с изх. № 20-185/10.01.2025 г. на началника на СГКК – София град, в което по повод подадена от тях жалба от 09.12.2024 г., е посочено, че самостоятелен обект с [идентификатор] с предназначение „жилище, апартамент“ и адрес [улица] бил нанесен по заявление вх. № 01-37182-30.01.2018 г. за изменение на КККР на район „Възраждане“ след приет проект на правоспособно лице по кадастър. За да постанови горния резултат съдът приема, че оспореното писмо не притежава белезите на индивидуален или общ административен акт по смисъла на чл. 21 и чл. 65 от АПК, следователно не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Излага съображения, че с него не се създават права и задължения и не се засягат права или законни интереси на жалбоподателите; че същото не поражда правоотношения на власт и подчинение и няма пряко и непосредствено действие. Обосновава извод, че нанасянето на самостоятелния обект в КККР не е осъществено с процесното писмото, което има само уведомителен характер. Достига до заключение, че дори писмото да се приеме за индивидуален административен акт, за жалбоподателите не е налице правен интерес от оспорване му, тъй като с очертаването на самостоятелния обект на схемата и посочването на идентификатора на обекта без разлика в местоположението и площта му не се засягат неблагоприятно техни права и законни интереси, не се нарушава правото им на собственост и съответно те не са заинтересовани лица по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР с право на жалба. По тези съображения и на основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК съдът е приел жалбата за недопустима. Определението е правилно. Законосъобразен е изводът на съда, че оспореното писмо не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, тъй като не представлява индивидуален административен акт. Правилно първоинстанционният съд приема, че същото има само информативен характер и не съдържа властническо волеизявление на административен орган. С него жалбоподателите са уведомени за извършено изменение на КККР по подадено заявление вх.№ 01-37182-30.01.2018 г., изразяващо се в нанасянето на тавански етаж в сграда с адрес гр. София, [улица] като самостоятелен обект с [идентификатор] с предназначение „жилище,апартамент“. Доколкото по делото е безспорно, че изменението в КККР е извършено с предходен акт, оспорващите е следвало да осъществят своята защита чрез обжалването му по съдебен ред. В тази връзка следва да се посочи, че нанасянето на нов обект може да се извърши по реда на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР или на чл. 53а, т. 3 ЗКИР, като всяка от тези разпоредби съдържа отделно правно основание за изменение на КККР, което в първия случай се извършва със заповед по чл.54 ЗКИР, а във втория случай - с действие за нанасяне на нов обект, но и двата случая има възможност за съдебно оспорване на крайния акт. Преценено съобразно горните разпоредби и съдържанието си, процесното писмо няма белезите на индивидуален административен акт по смисъл на чл.21 АПК, тъй като е с уведомителен характер, поради което предявената срещу него жалба е лишена от предмет и е недопустима на основанието по чл. 59, т.1 АПК, както правилно е приел административният съд. Предвид липсата на административен акт, подлежащ на съдебен контрол, което е достатъчно основание за недопустимост на жалбата, въпросът относно наличието на правен интерес от оспорването не следва да бъде обсъждан. Не следва да бъде разглеждано и искането на частните жалбоподатели за защита по реда на чл. 250 АПК. Същото се прави за първи път с частните жалби, а търсената защита е неприложима в случая, тъй като тя е насочена срещу фактически действия на административния орган, а изменението на КККР представлява правно такова. Останалите възражения на частните жалбоподатели относно незаконосъобразността на нанасянето на таванския етаж със статут на жилище, както и относно нищожността на извършеното изменение на КККР, са въпроси по съществото на спора, разглеждането на които предполагат допустима жалба, каквато в случая не е налице. От констатациите за липса на годен за оспорване административен акт, следва недопустимост на търсената съдебна защита, което е основание за оставяне без разглеждане на предявените жалби и за прекратяване на производството по делото. Като достига до същия извод, първоинстанционният съд постановява правилно определение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,