Решение № 937 от 28.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10005/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. А. М. чрез процесуален представител, срещу решение № 26275 от 02.08.2025 г., постановено по административно дело № 12395/2024 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 11207/28.10.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. По наведени доводи за неправилност на решението като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му, както и да му бъдат присъдени направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – Председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение и му присъди деловодни разноски по приложен списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при неправилно приложение на материалния закон. Решението е законосъобразно. Правилен е изводът в обжалваното решение, че от събраните в хода на производството доказателства не се установява наличие на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежищата и бежанците (ЗУБ). В хода на производството жалбодателят установява, че е напуснал Сирия през месец юни 2024 г., тъй като в района, в който живее – област Халеб (Алепу) има война и сражения между Режима и групировките, няма ток, вода, храна и работа, не желае да служи в армията и се страхува за живота си. Заявява, че не е имал проблеми с никого, но е напуснал страната заради общото положение и войната. При тези данни обосновано и правилно в обжалваното решение е прието, че в случая не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежищата и бежанците (ЗУБ), тъй като не се установява наличие на основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Противно на твърденията в касационната жалба първоинстанционният съд е извършил пълна проверка за законосъобразност на обжалвания пред него акт по реда и начина, указан в чл. 168 АПК – на всички отменителни основания по чл. 146 АПК. Представеното с касационната жалба решение 247/03.04.2025 г. на Министерски съвет, с което са приети списъци на сигурни държави на произход по отношение на търсещите закрила и на трети сигурни страни по отношение на търсещите закрила не опровергават изводите в обжалваното решение за липсата на предпостваките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Неоснователни са и останалите наведени доводи, тъй като съдът е формирал изводите си изцяло въз основа на приетите доказателства и направените изявления на търсещия закрила. При извършената проверка за постановяване на акта в съответствие с предвидените съдопроизводствени правила настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено в съответствие с тях. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение