Определение № 1896 от 14.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 315/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. И. А. срещу определение № 1085/05.11.2024 г. по ч. гр. д. № 587/2024 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 3764/15.08.2024 г. по гр. д. № 1628/2024 г. на Районен съд – Казанлък, с което е оставено без уважение искането на частният жалбоподател за връщане на внесената от него държавна такса. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното определение и се иска неговата отмяна, като бъде постановено ново, с което внесената държавна такса за подадената от него искова молба бъде възстановена, а в условията на евентуалност е направено искане единствено за възстановяване на надвнесената държавна такса по предявените искове, която следвало да бъде определена в минимален размер. В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Жалбата е допустима като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване пред касационната инстанция акт. С подадената от жалбоподателя искова молба са предявени следните претенции: за признаване за установено, че ищецът е собственик на недвижим имот на основание давностно владение и за установяване на „частична неистинност и невярност по отношение на записаната площ на ПИ“ на акт за частна общинска собственост, като е направено искане за допускане на обезпечение на предявените искове. С исковата молба е представен документ за внесена държавна такса в размер на 486 лв., като е посочено, че 396 лв. са за предявения иск за собственост, 80 лв. са за иска за установяване на неистинност на документ, 5 лв. са за издаването на обезпечителна заповед и 5 лв. са за издаването на съдебно удостоверение. С молба от 01.07.2024 г. ищецът е направил искане за прекратяване на производството по делото поради оттегляне на исковете, което е било уважено влязло в сила определение № 1534/02.07.2024 г. по гр. д. № 1628/2024 г. на Районен съд – Казанлък, с което съдът прекратил производството по делото на основание чл. 232 ГПК. С молба от 06.08.2024 г. ищецът е поискал да му бъде върната внесената при подаване на исковата молба в съда държавна такса от 486 лв., тъй като според него таксата се явява недължимо платена. За да постанови обжалваното определение въззивният съд приел, че обстоятелството, че съдът не е разгледал правния спор по същество, тъй като е прекратил производството по делото, не обуславя недължимост на внесената държавна такса, доколкото подобно основание за възстановяване на внесената от ищеца държавна такса не е предвидено в закона. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Не се установява наличието на очевидна неправилност на обжалваното определение – основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК. Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти - явна необоснованост. В конкретния случай, изложеното основание е мотивирано с доводи, че внесената държавна такса е следвало да бъде възстановена, тъй като първоинстанционният съд не е разгледал предявените от жалбоподателя искове. Поради изложените по-горе съображения тези доводи не могат да обосноват очевидна неправилност на обжалваното определение по смисъла на цитираната норма. Само за пълнота може да се добави, че по въпроса за връщане на внесена държавна такса, когато искът е оттеглен и производството е прекратено, без да са извършени каквито и да било процесуални действия от съда, е налице съдебна практика, създадена от ВКС по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК (определение № 142/23.02.2010 г. по ч.т.д. № 917/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.; определение № 126/15.03.2013 г. по ч.гр.д. № 1193/2013 г. на ВКС, ІІ г.о. и определение № 590/13.07.2010 г. по ч.т.д. № 383/2010 г. на ВКС, І т.о.). В тези определения ВКС е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 4б ЗДТ, се връщат недължимо платените държавни такси, т.е. таксите, по които исково или охранително производство не е било образувано или таксите са били събрани, въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и надвнесените такси. Само в тези хипотези таксите следва да се приемат като недължимо платени, т.е. платени без да е налице основание за това по смисъла на чл. 3 ЗДТ. С оглед посоченото, не са налице основания за допускане на касационно обжалване. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,