Определение № 91 от 12.02.2026 г. на ВКС по н. д. № 139/2026 г.

Производството е по реда на чл.43, т.3 от НПК. Образувано е въз основа на определение № 190/05.02.2026 г. по нчхд № 1424/2025 г. по описа на РС - Стара Загора, с което е прекратено съдебното производство и делото е изпратено по компетентност на ВКС. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, намира следното: Производството по нчхд № 1424/2026 г. по описа на Районен съд - Стара Загора е образувано по тъжба на Г. Я. К. с обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр. с чл.146, ал.1 от НК срещу М. Д. З.. Тъй като подсъдимата е била съдебен заседател, а в момента е вещо лице към Окръжен съд - Стара Загора, всички съдии от компетентния първоинстанционен съд на основание чл.29, ал.2 от НПК са се отвели от разглеждане на делото. Това е обусловило необходимостта от прекратяване на производството и изпращане на делото в настоящата инстанция. При визираните обстоятелства и предвид невъзможността да се образува състав, който да разгледа делото, настоящият състав на ВКС намира, че в случая са налице основанията на чл.43, т.3 от НПК и същото следва да бъде разгледано от друг, еднакъв по степен съд, който да е в непосредствена близост до местопребиваването на страните, с оглед създаването им на минимални неудобства във връзка с тяхното придвижване, но същевременно извън районна на въззивния съд. Такъв се явява Районен съд - Хасково. С оглед изложеното и на основание чл.43, т.3 от НК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение