Определение № 319 от 24.06.2024 г. на ВКС по н. д. № 529/2024 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.44 НПК за разрешаване на спор за подсъдност между Софийски районен съд (СРС) и Районен съд - Пирдоп (РС - Пирдоп) по повод тъжба, подадена С. Д. Г. против М. С., с която е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.2, във вр. с чл. 147, ал.1 НК. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото, намира за установено следното: В РС - Пирдоп е било образувано НЧХД №2021860200093/2024 г. по повод тъжба, подадена от частния тъжител Г. против М. С.. В тъжбата е посочено, че в публикация във вестник „Уикенд“ са отразени неверни твърдения, които са унизили честа и достойнството на тъжителя. Отново там е посочено, че тези твърдения са се отразили негативно и на кампанията на Г. за кмет, тъй като този вестник непосредствено преди местните избори е бил разпространен по спирки, болници и обществени места в град Пирдоп. С разпореждане №140 от 07.05.2024 г. съдията- докладчик е прекратил съдебното производство и го е изпратил по компетентност за разглеждане и решаване на СРС. В мотивите на съдебния си акт е посочил, че от подадената тъжба се установява, че срещу С. е повдигнато обвинение за извършване на престъплението „клевета“ чрез печатно издание, което е и основание да се прецени, че това престъпление е осъществено първоначално в редакцията на вестника, която се намира в град София. На това основание делото е изпратено на СРС по компетентност. След получаването на делото в СРС е образувано НЧХД №20241110206806/2024 г. С определение №2158 от 07.06.2024 г. е повдигнат спор за подсъдност с РС - Пирдоп, съдебното производство по делото е прекратено, а последното е изпратено на ВКС по компетентност. В мотивната част на определението е посочено, че местната подсъдност следва да бъде определена въз основа на съдържанието на тъжбата. Твърди се, че тъжителят е посочил, че клеветата е била разгласена в град Пирдоп. Като допълнителен аргумент се сочи и това, че когато престъплението по чл.148, във вр. с чл.147 НК е осъществено чрез печатно издание и не може да се установи къде е възприета инкриминираната информация следва да се определи местната подсъдност след преценка за това в кой район е засегнато доброто име на тъжителя и къде е неговия център на интереси. Съдът е приел, че и по този критерий делото следва да бъде разгледано от РС- Пирдоп, тъй като там е търпяна вредата от престъплението. На тези основания е повдигнат и спора за подсъдност. Върховният касационен съд намира, че компетентен да разгледа делото е РС - Пирдоп. Настоящият съдебен състав изцяло възприема доводите на СРС, че местната подсъдност на основание чл.42 НПК следва да бъде определена въз основа на конкретното съдържание на повдигнатото обвинение. Съдържанието на депозираната тъжба дава основание да се приеме, че тъжителят е посочил мястото, където са били разпространени твърденията, които той приема за клеветнически и това са обществени обекти в [населено място]. Ето защо и в изпълнение на чл.36 и чл.42, ал.1 НПК съдът правилно е преценил, че местно компетентен да разгледа и реши делото е РС- Пирдоп. С оглед пълнота на изложението следва да бъде посочено и това, че когато обвинението е за извършване на престъпление посредством медия- печатна или електронна, която се разпространява или възприема в различни съдебни райони и от съдържанието на тъжбата не може да се установи къде е възприето обидното твърдение или разпространено клеветническото следва, да бъде приложен принципа за това, че компетентен да разгледа делото е съда в чийто съдебен район е центъра на интереси на тъжителя. В този смисъл е решението на СЕС по съединени дела С-509/09 и С-161/10, в които съдът е приел, че когато мястото на извършване на престъплението (деликта) е неизвестно или не може да бъде установено компетентен да разгледа делото е този съд, в чийто район е засегнато доброто име и положението на личността в обществото, тъй като там е „центъра на интереси“ на засегнатото лице. Така мотивиран и на основание чл. 44 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение