Определение № 42 от 30.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6624/2014 г.

ВКСIV гражданско отделение30.01.2015 г.докладчик Борис Илиев

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на [фирма], [населено място] за изменение на определение № 1445/ 15.12.2014 г. на Върховният касационен съд, ІV г.о. по гр.д.№ 6624/ 2014 г. в частта за разноските. Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в седмичен срок от съобщението до страната.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.248 ГПК. С определение № 1445/ 15.12.2014 г. на Върховният касационен съд, ІV г.о., постановено по настоящето дело, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1432 от 07.07.2014 г. по гр.д.№ 3145/ 2013 г. и касационният жалбоподател Т. И. И. е осъден да заплати ответника [фирма] сумата 3 000 лева разноски за касационното производство. [фирма], [населено място], е поискало изменение на това определение в частта за разноските. Поддържа, че по касационното дело са доказани разходи от 3 160,80 лв, съдът е присъдил разноски от 3 000 лв и следва да измени определението си, като осъди ответника да ги заплати в пълния доказан размер. Молбата е недопустима. Ответникът [фирма], [населено място], е депозирал отговор срещу касационната жалба на Т. И., представил е доказателства за разноски и е претендирал присъждането им. Не е представил обаче списък за разноските, а съгласно задължителното тълкуване, обективирано в Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС, т.2, страната следва да представи списък за разноски по чл.80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство. Съдът се е произнесъл по искането за разноски и е осъдил ищеца да заплати на ответника [фирма], [населено място] сумата 3 000 лв. Изменение на това определение в частта за разноските може да претендира само тази страна, която е представила списък за разходите. При липса на такъв списък искането е недопустимо (т.9 от цитираното Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г.) и не подлежи на разглеждане по същество. По изложените съображения съдът

Цитирани разпоредби

2