Определение № 339 от 29.06.2009 г. на ВКС по д. № 351/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. П. срещу въззивното определение на Габровски окръжен съд /ОС/ по ч.гр.д. №79/09 г., с което е потвърдено първоинстанционното за допускане обезпечение на иска чрез налагане възбрана върху описан недвижим имот. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му. Ответниците по ч. жалба Ц. К., С. К. и Д. Л. я оспорват като недопустима и неоснователна Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК, но е недопустима поради следното: касационният съд се произнася по частни жалби срещу определения по обезпечение на иска, само ако те са постановени за първи път от въззивен съд. В настоящия случай искането за обезпечение на иска е разгледано двуинстанционно и тъй като разпоредбата на чл.396 от ГПК напълно съответства на чл.315 от ГПК /отм./, важат задължителните указания на ТР №1/01 г., т.6. Според тях определението по чл.315 от ГПК / отм., сега чл.396 от ГПК/ има привременен характер, не е преграждащо, не е и от тези, които решават материалноправен спор, свързан с предмета на въззивното производство и се доближават по характер до решенията. Затова не попада в хипотезите на подлежащите на касационно обжалване определения по чл.274, ал.3, т. 1 и 2 от ГПК. Поради изложеното частната жалба следва да остане без разглеждане и ВКС на РБ, трето гр. о.