Решение № 3144 от 19.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9865/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Дирекция за национален строителен контрол, чрез процесуален представител, против решение № 25592/28.07.2025 г., постановено по адм. дело № 3391/2024 г. по описа на Административен съд – София-град в частта, с която дирекцията е осъдена да заплати на „Хидроенергопроект“ ЕООД сума в размер на 1 203 795,81 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода 10.02.2021 г. до 04.10.2022 г., причинени от незаконосъобразни действия на началника на ДНСК, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното изплащане на сумата. Излагат се доводи за неправилност на оспорената част от съдебното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва се, че предявеният иск е неоснователен и недоказан по основание и размер, като също така не са доказани предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Иска се отмяната на оспорената част от съдебното решение и съответно цялостно отхвърляне на иска. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна – „Хидроенергопроект“ ЕООД, чрез адв. Т. Дашинов, в писмен отговор и в съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваната част от решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Производството пред Административен съд – София-град се е развило по искова молба, подадена от „Хидроенергопроект“ ЕООД против Дирекция за национален строителен контрол, с която е предявен иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на началника на ДНСК, в размер на 1 021 000 лева, за периода 10.02.2021 г. до 04.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното изплащане на сумата. С протоколно определение от 01.04.2025 г. административният съд допуснал увеличение на размера на предявения иск за сумата от 1 588 928,33 лева. Ищецът посочил, че забавата на Дирекция за национален строителен контрол за назначаване на Държавна приемателна комисия (ДПК) е довело до това, че вместо дружеството да получи разрешението за ползване на строеж „МВЕЦ „Огоста 9“-втори етап: МВЕЦ „Огоста 9“, на 09.02.2021 г., същото го е получило едва на 04.10.2022 г., което пък от своя страна е обусловило забавянето на пускането на МВЕЦ „Огоста 9“ в експлоатация по вина на ДНСК. Посочено е още, че в периода от 10.02.2021 г. до 04.10.2022 г. дружеството е претърпяло имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от непроизведената електроенергия, тъй като МВЕЦ не е функционирала в този период по вина на ДНСК, която ако е била назначила ДПК в срок от 7 работни дни от постъпване на искането на дружеството - 05.01.2021 г., то ищцовото дружество е щяло да получи разрешение за ползване на 09.02.2021 г. „Хидроенергопроект“ ЕООД посочило, че настъпилата претърпяна вреда е в причинно следствена връзка с незаконосъобразното бездействие от страна на ДНСК да назначи в срок ДПК по искането с вх. № СТ-2015-14-972/21.12.2020 г. Административният съд посочил, че спорът по делото се свежда до това дали писмо с изх. № СТ-2015-00-028/06.01.2021 г., издадено от началника на ДНСК, с което се уведомява дружеството, че за строежа може да бъде назначена ДПК след отстраняване на забележките, посочени в писмото, е административен акт по смисъла на чл. 197 АПК. Прието е, че писмото реално не представлява отказ по същество на искането за назначаване на ДПК, но в случая административният орган в нарушение на разпоредбите на чл. 5в ЗУТ и чл. 30, ал. 2 АПК не е дал срок на дружеството за представяне на документите за собственост или учредено право на строеж за всички имоти, засегнати от строителството, да представи договор с „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД и окончателен доклад, отговарящ на изискванията на параграф 3, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Наредба № 2/2003 г., както и не го е предупредил за последиците от неотстраняването на нередовностите по искането. С тези си действия административният орган е препятствал правото на защита на дружеството, което е било поставено в невъзможност на изпълни указанията, доколкото разрешението за строеж е било издадено на негово име в качеството му на възложител по чл. 161, ал. 1 ЗУТ, а в одобрения инвестиционен проект не е предвидено външно водопроводно захранване, за да е необходимо да се представи договор с „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД. Посочено е, че с така дадените от органа указания, без да се съдържа срок за отстраняване на нередовностите и предупреждение за последиците от неизпълнението им, административното производство е останало висящо за неопределен срок, вместо да бъде прекратено, което е било възможност за ищеца да обжалва прекратяването, съответно тази възможност е препятствана. Първоинстанционният съд приел, че като не е сторил горното, административният орган е поставил дружеството в положение да подава нови искания, с които допълнително да излага аргументи в подкрепа на твърдението си, че окончателният доклад отговаря на изискванията на Наредба № 2/31.07.2003 г., както и че не е необходимо да се представят допълнително документи. Именно тези действията на органа във връзка с искането на „Хидроенергопроект“ ЕООД от 21.12.2020 г. за назначаване на ДПК, са прието от съда за незаконосъобразни, доколкото за установено е прието, че и трите окончателни доклада, внесени до органа, са идентични по съдържание, и отговарящи на изискванията Наредба № 2/31.07.2003 г. Въз основа на заключенията по допуснатата съдебно-техническа експертиза административният съд приел, че иска на „Хидроенергопроект“ ЕООД е частично основателен, поради което осъдил Дирекция за национален строителен контрол да заплати на „Хидроенергопроект“ ЕООД сума в размер на 1 203 795,81 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода 10.02.2021 г. до 04.10.2022 г., причинени от незаконосъобразни действия на началника на ДНСК, заедно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното изплащане на сумата. До пълния размер на претенцията, искът е отхвърлен. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че решението в обжалваната му част е недопустимо. За недопустимостта на съдебно решение касационната инстанция следи служебно съобразно чл. 218, ал. 2 АПК. Диспозитивното начало, уредено в чл. 6, ал. 2 ГПК намира пряко приложение в производствата по чл. 203 и сл. от АПК. Ищецът е този, който определя предмета на делото и обема на търсената защита. Предметът на делото от своя страна се извлича от обстоятелствената част и петитума на иска, които винаги следва да кореспондират със защита на конкретно право. В случая предявеният иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се основава на твърдения за извършени незаконосъобразни бездействия от страна на служители на ответника, от които като пряка и непосредствена последица те произтичат. С обжалваното решение съдът не се е произнесъл по въведения от ищеца предмет на спора. Изложените фактически и правни съображения в мотивите и постановения диспозитив са по непредявен иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, основан на незаконосъобразни действия. Действително незаконосъобразността на действия/бездействията се установяват от съда, пред който е предявен иска, съгласно чл. 204, ал. 4 АПК, но следва да се съобрази предмета на иска – дали е свързан с твърдение за незаконосъобразни действия или с твърдение за незаконосъобразни бездействия. Установеният порок е основание за обезсилване на съдебното решение в обжалваната му част и връщането му за ново разглеждане от Административен съд – София-град, за произнасяне по предявения иск по въведените от ищеца обстоятелства. С оглед обстоятелството, че разглеждането на делото продължава, разноски на страните не следва да се възлагат. По искането за разноските, направено в настоящото производство, на основание чл. 226, ал. 3 АПК следва да се произнесе първоинстанционният съд, на който делото се връща за разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение