Определение № 3825 от 06.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2799/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Д. Н. Е. от гр. Габрово, против определение № 135/29.01.2026 г., постановено от Административен съд - Габрово по адм. д. № 17/2026 г. Частната жалбоподателка излага доводи за незаконосъобразност на оспореното определение, като несъобразено с приложимия материален закон и постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила. Съдът не следвало да се ограничава от изложените от жалбоподателя основания, а бил длъжен да провери законосъобразността на оспорените актове при съобразяване с представените от страните доказателства. Изложени са доводи за изгубване на правото на собственост на общината по отношение на имот, актуван с акт за общинска собственост поради изтекла давност. Претенциите на общината за собственост били ограничени, като изключение се сочи спор за право на приватизация. Претендира се служебно прогласяване нищожността на два акта за общинска собственост от настоящата инстанция и задължаване на кмета на община Габрово да отпише актовете за общинска собственост от Агенция по вписвания и Агенция по кадастъра и имотния регистър. Претендира присъждане на разноски. По делото не е постъпил писмен отговор от ответника. Частната жалба е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение е оставена без разглеждане искова молба на Д. Н. Е. от гр. Габрово, против Община Габрово с посочено правно основание чл. 146, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 и чл. 149, ал. 5 от АПК, в частта, с която се иска да се прогласи нищожност на актове за общинска собственост, издадени от Община Габрово с № 1637/09.03.2005 г. и № 2658/19.07.2022 г., както и да се възложи на кмета на същата община да ги отпише от общинските регистри, от регистрите на Агенция по вписванията и Агенция по кадастър и имотен регистър. За да достигне до този правен резултат, съдът е актът за общинска собственост представлява официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона и има обвързваща доказателствена сила за удостоверените с него обстоятелства относно правното основание за актуването на имота, вида на собствеността, граници, бивши собственици и др. Този акт нямал белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК, тъй като с него не се засягат права или законни интереси на заинтересовани лица и правни субекти. Собствеността на общината върху недвижими имоти не възниква със съставянето на акт за общинска собственост, т.е. същия няма правопораждащ ефект. Според съда, лицата и органите, чиито права и законни интереси биха били засегнати от действия по актуването или отписването могат да ги защитят по общия исков ред, а не по пътя на административното обжалване. Законодателят с нормата на чл. 64, ал.2 от ЗОС предписал реда, по който следва да бъде осъществена защитата. Предвид описаното е прието, че съдебното производство в тази му част е недопустимо, тъй като АОС не подлежи на оспорване, вкл. и по мотиви за тяхната нищожност и искане за прогласяване на такава. Определението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати сочените в частната жалба нарушения, съставляващи основания за неговата отмяна. Изложените от съда подробни мотиви са обосновани и изцяло съобразени с материалния закон. При формиране на изводите си първоинстанционният съд е изяснил характера на актовете за общинска собственост, съставени на основание чл.56 от ЗОС. Както правната теория, така и константната съдебна практика са категорични, че тези актове не представляват индивидуални административни актове по чл. 21, ал. 1 АПК, поради което същите не подлежат на обжалване по реда на АПК. Съставите на Върховен административен съд многократно са изтъквали в практиката си, че съгласно нормата на чл. 5, ал. 3 от ЗОС съставените актове за общинска собственост нямат правопораждащо действие, т.е. с тях не се засягат права или законни интереси на заинтересовани лица и правни субекти. Правото на собственост на общината върху недвижими имоти, предмет на такива актове, не възниква и не се погасява със съставянето им, а по силата на определени юридически факти или обстоятелства - правна сделка, давност или по друг начин, определен в закон. Съставеният акт за общинска собственост представлява официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона, който се ползва с материална доказателствена сила за удостоверените с него обстоятелства относно правното основание за актуването на имота, вида на собствеността, граници, бивши собственици. Съдът обосновано е съобразил, че по силата на чл. 64 ЗОС за административния орган възниква задължение да отпише от актовите книги имотите, неправилно актувани като общинска собственост, както и имотите, основанието за актуването на които е отпаднало, но само ако не е възникнал спор за материално право, който съобразно императивната разпоредба на чл. 64, ал. 2 ЗОС следва да бъде решен по общия исков ред. Ако жалбоподателката претендира права върху имот, актуван с обжалваните актове за частна общинска собственост, той следва да установи вещните си права и да оспори правото на собственост на общината в исково производство по общия ред, а не пред административния съд по реда на АПК чрез оспорване на съставените актове за общинска собственост. Както по-горе беше изтъкнато, актовете за общинска собственост, не засягат права, свободи и законни интереси на жалбоподателката, тъй като нямат правопораждащо, а само декларативно действие. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение не страда от сочените с частната жалба пороци, които да водят до неговата незаконосъобразност. На основание на горното и на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,