Определение № 1578 от 12.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 818/2023 г.

Производството е по чл. 309, ал. 1 ГПК. Постъпило е искане от Л. Г. А., чрез адвокат П. Н., за спиране изпълнението на влязлото в сила решение от 02.08.2022 г. по гр. д. № 54104/2019 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от молителката срещу Н. И. Д. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че Л. Г. А. е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент № 113, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ от 65.66 кв. м, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *****, на основание давностно владение, и иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 193 лв., представляваща данъци и такса битови отпадъци на недвижимия имот в периода 2015 г. – 2019 г., като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Л. Г. А. е осъдена да заплати на Н. И. Д. сумата от 300 лв. - разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение. След дадени указания, молителката е внесла по сметка на ВКС обезпечение, определено по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 309 ГПК, в размер на 300 лв. Настоящият състав приема, че са налице законовите предпоставки за уважаване на искането, тъй като влязлото в сила решение на Софийски районен съд подлежи на принудително изпълнение в частта на присъдените в полза на Н. И. Д. разноски. Изпълнени са изискванията на чл. 309, изр. второ, във вр. с чл. 282, ал. 2 ГПК, като молителката е внесла определеното от съда обезпечение и е представила доказателства за това. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение