Решение № 8233 от 21.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7108/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по три касационни жалби – на Комисия за енергийно и водно регулиране (със седалище в София, на бул. „Кн. Ал. Дондуков“ № 9-10), на „Аресгаз“ ЕАД, с ЕИК 813101815 (и със седалище и адрес на управление в София, на ул. „Алабин“ № 36, ет. 2) и на „Солвей Соди“ АД с ЕИК 813109388 (и със седалище и адрес на управление в гр. Девня 9160, Промишлена зона-юг), против Решение № 14134 от 24.04.2025 г., постановено по адм. дело № 7749 по описа на Административния съд София-град за 2024 година. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката (ЗЕ), по жалба на „Аресгаз“ ЕАД, е отменено Решение № К-1/23.05.2024 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР/ Комисия/ та) в частта му, в която Комисията е определила цена на ползване на Разпределителен газопровод от ГРС „Повеляново“ до ГРП ТЕЦ „Девня“, находящ се в Промишлена зона-юг на гр. Девня в размер на 6 983, 50 лв./месец, на „Аресгаз“ ЕАД за целите на разпределението на природен газ до други клиенти на територията, определена в лицензията и делото е върнато като преписка на КЕВР за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите на това съдебно решение указания. Наред с това КЕВР е осъдена да заплати на „Аресгаз“ ЕАД направените по делото разноски за държавна такса, вещо лице и адвокатско възнаграждение в размер на 2 760, 00 лв. Касационният жалбоподател КЕВР обжалва първоинстанционния съдебен акт в неговата цялост, излагайки аргументи за неговата неправилност поради постановяването му при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Претендира държавна такса за касационното производство, както и юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по тази касационна жалба – „Аресгаз“ ЕАД не изразява становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. В писмена защита от 09.02.2026 г. оспорва основателността на касационната жалба и иска отхвърлянето й. Ответникът – „Солвей Соди“ АД не изразява становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Касационният жалбоподател „Аресгаз“ ЕАД обжалва първоинстанционния съдебен акт в частта му, в която първоинстанционният съд е отменил, а не е прогласил нищожността на оспореното Решение № К-1/23.05.2024 г. на КЕВР в обжалваната му част, излагайки доводи, че същото е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Иска отмяната му и връщане на делото като преписка на компетентния административен орган за ново произнасяне. Претендира разноски за настоящото производство. Ответникът по тази касационна жалба – КЕВР не изразява становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител, който я оспорва по съображения за неоснователността й. Иска отхвърлянето й. Прави възражение за прекомерност, ако касационният жалбоподател претендира адвокатско възнаграждение в по-висок размер от определения такъв за дела без материален интерес в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Ответникът – „Солвей Соди“ АД не изразява становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Касационният жалбоподател „Солвей Соди“ АД обжалва първоинстанционния съдебен акт в неговата цялост, поддържайки неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и връщане на делото на друг състав на първоинстанционния съд, който да се произнесе по законосъобразността на Решение № К-1/23.05.2024 г. на КЕВР в неговата цялост, а не само в частта му относно определената цена на ползване на Разпределителен газопровод от ГРС „Повеляново“ до ГРП ТЕЦ „Девня“. Ответникът по тази касационна жалба – КЕВР не изразява становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд, чрез упълномощен процесуален представител, я оспорва, като неоснователна. Иска отхвърлянето й. Прави възражение за прекомерност, ако касационният жалбоподател претендира адвокатско възнаграждение в по-висок размер от определения такъв за дела без материален интерес в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Ответникът – „Аресгаз“ ЕАД не изразява становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на трите касационни жалби и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд преценява касационните жалби като допустими, като подадени от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за тях, поради което следва да бъдат разгледани относно тяхната основателност. Настоящият касационен състав преценява касационната жалба на "Аресгаз" ЕАД за допустима, независимо, че именно по жалба на това дружество с решението на административния съд се отменя решението на КЕВР. Съображенията за този извод са следните: „Аресгаз“ЕАД е обжалвало пред административния съд цената, определена в решението на КЕВР. Възраженията на жалбоподателя в жалбата му до съда са, че Комисията неправилно е приложила формулата по т.17 от приложимата Методика, тъй като: Проектният капацитет на пряко присъединения потребител неправилно е приравнен на „0“; Неправилно КЕВР е приела за стойност на газопровода неговата пазарна стойност; Неправилно КЕВР е приела, че пазарната стойност на газопровода включва и сумата от стойността на сервитутните права, откъдето неправилно е определена стойността на разходите за обслужване и поддръжка на газопровода; Неправилно е определен срока на валидност на цената за 2024 година; Оценката, изготвена от независимия оценител не съответства на целта на изготвянето й, както и използваните подходи и методи при определянето на пазарната стойност на газопровода не са определени от КЕВР В хода по съществото на спора / в писмените бележки на жалбоподателя, които са представени след разрешение на съда и в срока, указан от съда, поради което следва да се считат за част от пледоарията на жалбоподателя по съществото на спора/, процесуалният представител на жалбоподателя е поддържал нищожност на т.17 от методиката въз основа на която е изчислена цената в решението на КЕВР. С решението си, административният съд с изключение на едно, е отхвърлил всички възражения на жалбоподателя срещу начина на изчисляване на цената, определена в решението на КЕВР. В случай, че съдът бе уважил останалите възражения на жалбоподателя, то определянето на цената и на размера й биха били по-благоприятни за жалбоподателя. Това положение обосновава, според настоящия съдебен състав наличието на правен интерес за „Аресгаз“ ЕАД да обжалва решението на първоинстанционния съд. От друга страна, в касационната жалба се поддържа, че съдът е следвало да прогласи нищожност на решението на КЕВР в обжалваната му част, а не отмяната му като незаконосъобразно. Това възражение на касатора, че първоинстанционният съд не е съобразил по-тежкия порок на административния акт / според твърденията на касатора за наличието му/ също обосновава интереса му от обжалване на съдебното първоинстанционно решение. По основателността на касационните жалби, Върховния административен съд, след като обсъди доводите и възраженията на страните и провери обжалваното решение на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, преценява следното: Административният съд София-град е приел, че е сезиран от „Аресгаз“ ЕАД с жалба срещу Решение № К-1 от 23.05.2024 г. на КЕВР в частта му, в която Комисията е определила цената на ползване на газопровода, собственост на „Солвей Соди“ АД, до който на „Аресгаз“ ЕАД е предоставен достъп. Съдът е установил от фактическа страна, приемайки за безспорно, че дружеството-жалбоподател е титуляр на Лицензия № Л-13208/27.05.2013 г. за осъществяване на дейността разпределение на природен газ, както и на Лицензия № Л-132-12/27.05.2013 г. за осъществяване на дейността снабдяване с природен газ от краен снабдител – за обособена територия Добруджа. Установил е също, че „Солвей Соди“ АД е собственик на Разпределителен газопровод, находящ се в Промишлена зона-юг на гр. Девня. На 18.01.2018 г. „Аресгаз“ ЕАД, в качеството му на лицензиант за разпределение на природен газ за обособена територия Добруджа, включваща и Община Девин е отправило искане до „Солвей Соди“ АД за предоставяне на достъп до негов газопровод на основание чл. 197, ал. 9 ЗЕ. Поради непостигане на съгласие между страните, „Аресгаз“ ЕАД, като газоразпределително предприятие, инициирало производство пред КЕВР по реда на чл. 197, ал. 9 ЗЕ – Заявление до КЕВР, вх. № Е-15-60-27 от 22.07.2020 г. (л. 367-371 от първоинстанционното дело). Председателят на КЕВР издал Заповед за сформиране на работна група № З-Е-129 от 28.07.2020 г. – л. 366. От страна на Комисията са изпратени писма до „Солвей Соди“ АД, „Аресгаз“ ЕАД и „Булгарстрансгаз“ ЕАД (л. 364) с оглед изясняване на фактическата обстановка по предмета на заявлението на „Аресгаз“ ЕАД, в отговор на които са получени писма с приложени доказателства – л. 293 и сл. от първоинстанционното дело. Въз основа на данните от кореспонденцията съдът е установил, че между „Аресгаз“ ЕАД (с предишно наименование „Черноморска технологична компания“) и „Солвей Соди“ АД има правен спор, касаещ и процесния газопровод, изграден през 1974 г. за нуждите на ТЕЦ ЕАД – гр. Девня, впоследствие преименувано на „Девен“ АД – прекратено дружество чрез вливане в „Солвей Соди“ АД. Във връзка с този спор е постановено решение по адм. дело № 4286/2018 г. на Административния съд София-град, оставено в сила с Решение № 8552/14.07.2021 г. по адм. дело № 11256/2020 г. на Върховния административен съд. През октомври 2023 г. от „Инженерингсервиз София“ ООД е изготвена Оценка на разпределителен газопровод от ГРС „Повеляново“ до ГРП ТЕЦ „Девня“ (л. 65 и сл. от първоинстанционното дело), срещу която от „Аресгаз“ ЕАД е направено Възражение до оценителя, изх. № АГ-02-0514/27.10.2023 г. (писмо на л. 63, пак там). С писмо, изх. № Е-15-60-27 от 02.02.2024 г. на КЕВР до изпълнителните директори на двете дружества (л. 62, пак там), Комисията, като уточнила, че „Инженерингсервиз София“ ООД е определено с Решение на КЕВР по т. 1 от Протокол № 108 от 04.06.2021 г. за независим оценител на газопровода, собственост на „Солвей Соди“ АД, указала на „Аресгаз“ ЕАД и „Солвей Соди“ АД, в 7-дневен срок от получаване на това писмо, да предоставят в Комисията информация дали, с оглед сключените от двете дружества с „Инженерингсервиз София“ ООД договори за извършване на оценка на газопровода (Договор между „Аресгаз“ ЕАД и „Инженерингсервиз София“ ООД от 22.06.2021 г. (л. 177-178, пак там) и Договор между „Солвей Соди“ АД и „Инженерингсервиз София“ ООД от 22.08.2023 г. (л. 151-152, пак там)), такава е извършена. На 20.03.2024 г. „Аресгаз“ ЕАД изпратило писмо до КЕВР, в което заявило, че максималният часови капацитет за нуждите му е 1 000 куб. м. за час – л. 146. Установено е от съда, че сходно писмо, но с различни данни е изпратено до КЕВР от заявителя и на 12.10.2020 г. – л. 293. С писмо от 12.04.2024 г. (л. 144 от първоинстанционното дело), „Солвей Соди“ АД уведомило КЕВР, че не е налице техническа възможност за присъединяване на друг газопровод към газопровода, негова собственост, подчертавайки че информация по този въпрос е изпращана до Комисията и през декември 2020 г. На 23.05.2024 г. е прието оспореното пред първата инстанция Решение № К-1 (л. 34-38), с което КЕВР разпоредила на „Солвей Соди“ АД да предостави ползването на Разпределителен газопровод от ГРС „Повеляново“ до ГРП ТЕЦ „Девня“, находящ се в Промишлена зона-юг на гр. Девня по цена за 2024 г. в размер на 6 983, 50 лв. на месец, на „Аресгаз“ ЕАД за целите на разпределението на природен газ до други клиенти на територията, определена в лицензията. По делото, по искане на дружеството-жалбоподател, е допусната и извършена съдебно-икономическа експертиза – от л. 477 до л. 490. В съдебно заседание, проведено на 25.03.2025 г., съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че при така използваните от КЕВР в оспореното решение входни данни, математическият резултат е правилно изчислен, респ. верен – л. 499. При така установеното от фактическа страна, съдът е формирал следните правни изводи: Приел е, че оспорното Решение № К-1/23.05.2024 г. на Комисията е издадено от компетентен по смисъла на ЗЕ орган, съдържа задължителните по чл. 59, ал. 2 АПК реквизити на индивидуален административен акт в писмена форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочил е, че спорният между страните въпрос не е този, който „Солвей Соди“ АД се опитало да въведе – а именно липсата на техническа възможност за присъединяване на „Аресгаз“ ЕАД към процесния газопровод. Мотивирал се е, че, доколкото „Солвей Соди“ АД не е обжалвало решението на КЕВР в частта му, в която КЕВР му е разпоредила да представи ползването на Разпределителен газопровод от ГРС „Повеляново“ до ГРП ТЕЦ „Девня“, находящ се в Промишлена зона-юг на гр. Девня, на „Аресгаз“ ЕАД, решението на Комисията в посочената част е влязло в сила, съответно съдът няма правомощия да се произнася по законосъобразността му относно наличието на техническа възможност. За пълнота на изложението е посочил, че, от доказателствата по делото, се установява, че КЕВР не е изследвала възможността и целесъобразността на исканото присъединяване върху надземен газопровод, разположен върху специално изградена естакада, както и че Решение по т. 1 от Протокол № 108 от 04.06.2021 г. на КЕВР не съдържа диспозитив относно техническата възможност за присъединяване. Преценил е, че страните спорят само относно цената, определена от КЕВР, по която е предоставен достъпа на дружеството-жалбоподател до газопровода на „Солвей Соди“ АД. Съдът е отхвърлил възражението на дружеството-жалбоподател, че с процесното решение на КЕВР е определена цена за достъп само за 2024 г., която ще действа за по-малко от една година с оглед датата на приемането му. Преценил е, че, както мотивите, така и диспозитивът на на спорния акт не са в този смисъл. Приел е, че ползването на газопровода е на годишна база, а не за остатъка от 2024 г. и че цената се определя от показателите за 2024 г. Позовал се е на т. 5 от Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ (Методика/ та, приета от Комисията с Решение по т. 12 от Протокол № 27 от 04.02.2008 г.), съгласно която цените за предоставен достъп са в лева за месец за едногодишен период. Счел е, че няма ограничение този период да обхваща/съвпада с календарната година. Отхвърлил е също твърденията на „Аресгаз“ ЕАД, че балансовата стойност на газопровода е нула и тя следва да се вземе предвид при изчисленията. Открил е противоречие по този въпрос в заключението на експертизата. Съобразил е посоченото в т. 3.2. от Методиката, че стойността на дълготрайните материални активи (ДМА) в уредби и/или съоръжения е балансовата им стойност от инвентарните книги на юридическите лица, предоставящи достъп, към края на годината, предхождаща прилагането на цената за предоставен достъп. Посочил е липсата на доказателства по делото за нулева балансова стойност към 2023 г., както и липсата на извлечение от инвентарните книги за 2023 г. Подчертал е, че газопроводът се поддържа от „Солвей соди“ АД, но че не се ползва реално. Мотивирал се е, че КЕВР, предвид заявеното от „Солвей соди“ АД, че не разполага с информация за балансовата стойност, правилно е пристъпила към определяне на оценител в съответствие с т. 3.4.1. от Методиката. На следващо място съдът е разгледал изчисленията в спорния акт, обусловили определената от КЕВР и спорна между страните цена за ползването на разпределителния газопровод в гр. Девня. Приел е, че Методиката е приложима в случая. Като се позовал на практика на Върховния касационен съд, съгласно която Методиката се прилага при определяне на размера на обезщетението за ползване на чужди съоръжения без сключен договор, което обезщетение замества дължимата цена за достъп, се е обосновал, че по аргумент за по-силното основание, тя намира приложение и за определяне цената за достъп. Преценил е, че включването в пазарната стойност на ДМА на сервитутните права е незаконосъобразно, тъй като сервитутът не е част от правото на собственост върху газопровода, не е учреден допълнително и за него не са заплатени права на собственика на имота от страна на собственика на газопровода. Тълкувал е разпоредбата на чл. 60, ал. 1 и ал. 2 и чл. 61 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност (обн. в ДВ, бр. 64 от 16.07.1999 г., отм. с ДВ, бр. 18 от 05.03.2004 г., в сила от 05.03.2004 г.), както и § 26 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗЕ в смисъл че сервитутните права на достъп до газопровода не съществуват отделно от него, поради което не могат да бъдат обект на самостоятелна сделка. Приел е, че сервитутът е правен инструмент, а не част от ДМА. Изложил е доводи, че цената на сервитута не се включва в пазарната стойност на енергийния обект, освен ако това не е изрично посочено в нормативен акт, каквато правна норма, в случая, липсва. Обосновал се е, че сервитутните права нямат отношение към цената на ползването на самия енергиен обект за целите на преноса на природен газ. Не е кредитирал заключението на вещото лице в частта му относно остойностяването на сервитута и включването му в цената на процесния газопровод, аргументирайки се, че се касае за правен въпрос, който не изисква специални икономически знания. Обсъдил е подробно елементите от формулата по т. 17 от Методиката за „цена за предоставен достъп от пряко присъединени към газопреносната мрежа потребители на газоразпределително предприятие, получило лицензия, през собствените им съоръжения, за целите на преноса на природен газ до други потребители на територията, определена в лицензията“. Формирал е извод за незаконосъобразно изчислена в индивидуалния административен акт цена за предоставяне на ползване на газопровода. Поради това е отменил Решение № К-1/23.05.2024 г. на КЕВР в частта му, в която Комисията е определила цена на ползване на Разпределителен газопровод от ГРС „Повеляново“ до ГРП ТЕЦ „Девня“, находящ се в Промишлена зона-юг на гр. Девня в размер на 6 983, 50 лв./месец, на „Аресгаз“ ЕАД за целите на разпределението на природен газ до други клиенти на територията, определена в лицензията. Върнал е делото, като преписка, на КЕВР за определяне на цената за достъп, съобразно стойността на ДМА, без включването на цената на сервитута към тази стойност. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Касационната инстанция преценява решението като валидно, допустимо и правилно като краен резултат.. По касационната жалба на „Аресгаз“ЕАД: Касационната жалба на „Аресгаз“ЕАД е частично основателна. Не се споделя възражението на този касатор за нищожност на оспореното решение на КЕВР поради непригодност на т. 17 от Методиката, въз основа на която е определена цената в административния акт. Административният съд правилно е определил предмета на жалбата, с която е сезиран и това е цената и размера й, определени в решението на КЕВР. Точка 17 от Методиката не е предмет на жалбата и съдът не е дължал произнасяне по валидността, респективно по законосъобразността на правилото в тази точка. Съдът правилно е преценявал правилното приложение от КЕВР на формулата, въведена в тази точка, а не законосъобразността на тази формула. Другото би било косвен съдебен контрол на подзаконов нормативен акт, който е недопустим. „Аресгаз“ ЕАД е разполагало и разполага с правната възможност да оспори посочената точка от методиката по реда за обжалване на подзаконовите нормативни актове, предвиден в АПК. Основателно е възражението на този касатор, че цената е определена неправилно от КЕВР. Това негово възражение се доказва със заключението на съдебно-икономическата експертиза, прието по делото като неоспорено от страните. Видно от изводите на вещото лице е, че определената от КЕВР цена е за достъп до капацитет 20 000 м3/час, а не до 1000 м3/час, както и че така определената цена на достъп е равна на пазарната цена на годишните разходите на „Соловей соди“ АД, които би вложил за обслужване на съоръжението. В оспореното решение КЕВР сочи, че „Аресгаз“ ЕАД е заявил, че максималният часови капацитет, който ще му е необходим е 1000 м3/час, но Комисията определя цена за достъп не за този искан капацитет, а за достъп до капацитет от 20 000 м3/час ( пълния капацитет на съоръжението). Не може да се сподели съображението на първоинстанционния съд, че след като няма друг ползвател на съоръжението, извън „Аресгаз“ ЕАД, макар ползваният обем да е по-малък от реалния такъв на газопровода, то логично би било разходите да се заплатят именно от него, тъй като комуто ползите, нему и тежестите. От една страна, ползата за „Аресгаз“ ЕАД е ползването на съоръжението за достъп до капацитет 1000 м3/час, респективно тежестта за ползвателя относно обезщетението за това ползване трябва да съответна на обема на исканата и предоставената услуга, тоест съответна на ползата. От друга страна, по силата на закона – чл. 197, ал. 7 ЗЕ собственикът на газопровод е длъжен да осигури неговото обслужване, поддръжка и ремонт. Законодателят е въвел задължението за собственика, като законът не въздига в условие за изпълнение на това залъжение, ползването на газопровода. Разходите за поддръжка и обслужване на газопровода са ценообразуващи елементи на услугата по предоставяне на достъп на присъединени към газопреносната мрежа клиенти, но възнаграждението за тази услуга следва да е пропорционално на обема й. В противен случай би се стигнало до непропорционално разместване на блага – ползвателят ще плати за повече отколкото е получил. От съвместното тълкуване на т. 17 и т.18 от Методиката следва извода, че цената за предоставен достъп се определя според ползвания действителен капацитет от газоразпределителното предприятие, на което е предоставен достъп. КЕВР следва да определи цена за достъпа, която да е съответна на заявения за ползване капацитет от газоразпределителното дружество. Неправилно, административният съд е отхвърлил възражението на жалбоподателя за немотивираност на решението на КЕВР. Съгласно чл.197, ал. 9 ЗЕ, Решението на КЕВР замества липсата на постигнато съгласие и договор между клиент, присъединен към газопреносната мрежа и оператор на газоразпределителна мрежа. Изискването на закона е в този договор да се договорят условията на ползването, условията за оперативно управление и измерване на газа, доставян до всеки от клиентите, включително до лицето, предоставящо ползването, за гарантиране на единно оперативно управление и измерване на доставяните до клиентите количества природен газ. Тези изисквания са приложими и за решението на КЕВР, когато то замества постигнато съгласие между страните, в случаите, когато такова не се постига. В оспореното решение на КЕВР и в документите, съдържащи се в административната преписка не са посочени условията на ползването / за какъв срок, за какъв капацитет, кои са клиентите на лицензианта, на които ще се доставя газ чрез газопровода, за който се иска достъп/, нито условията за оперативно управление и доставяне на газа. Останалите възражения на „Аресгаз“ ЕАД /извън обсъдените по-горе/ в касационната му жалба повтарят доводите, развити в жалбата му до АССГ, които първоинстанционният съд е обсъдил и е формирал извод за неоснователността им. Тези съображения на първоинстанционния съд се споделят напълно от касационната инстанция, което прави ненужно повтарянето им. Те са изчерпателни и касационната инстанция няма какво да добави към тях. По касационната жалба на „Соловей Соди“ АД.: Неоснователно е възражението на този касатор, че административният съд неоснователно е стеснил предмета на делото, приемайки, че се отнася единствено до определената с решението на КЕВР, цена за предоставеното ползване. Предметът на делото се определя от жалбоподателя, сезирал съда, който в случая е единствено „Аресгаз“ ЕАД. "Аресгаз" ЕАД е сезирал съда с жалба срещу решението на КЕВР единствено и само в частта му, в която е определена цената за достъп. Не би могло да бъде и иначе, тъй като решението на КЕВР в останалата част е благоприятно за „Аресгаз“ ЕАД и дружеството не би имало правен интерес от обжалването му. Такъв, обаче, е бил налице за „Соловей Соди“ АД, но както обективно и основателно е констатирано от първоинстанационният съд, "Соловей Соди" АД не е подало жалба до съда срещу решението на КЕВР, в частта, в която Комисията го е задължила да предостави достъп до собствения му газопровод. Основателно е възражението на този касатор, че съдът неправилно е изключил от пазарната оценка на газопровода, пазарната стойност на сервитута. С разпоредбата на чл. 64, ал.2 от Закона за енергетиката, в полза на енергийното предприятие са предвидени два сервитута, както следва: право на преминаване на хора и техника /чл. 64, ал. 2, т.1 ЗЕ/ и право на прокарване на въздушни и подземни електропроводи, хидротехнически съоръжения, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи / чл. 64, ал. 2, т.2 ЗЕ/. Предвидените сервитути са за осъществяване на дейността, за която се използват съоръженията. Изграждането на самите съоръжения – линейни обекти, изброени в чл. 64, ал.2, т. 2 ЗЕ е в резултат на упражняване на законовите сервитутни права, предвидени в чл.64 ЗЕ. Следователно, сервитутните права по чл. 64 ЗЕ са свързани със самите обекти и са неразделна част от тях, тъй като без тях, тези обекти не могат да бъде изградени, експлоатирани и поддържани. Следователно, сервитутните права следва да участват във формирането на стойността на обектите, вкл. и в пазарната им оценка. Тъй като те са учредяват по силата на закона за извършването на конкретно лицензирана дейност и във връзка с конкретни обекти и съоръжения, те ще следват дейността и съоръженията, чрез които тя се извършва. По тези съображения, административният съд е приложил неправилно материалния закон, изключвайки сервитутните права от пазарната оценка на ДМА. Решението му по този въпрос е неправилно. Касационната жалбата на КЕВР, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като основателна по същите съображения, по които е преценил като частично основателна касационната жалба на „Соловей Соди“ АД. По гореизложените съображения, касационната инстанция преценява като правилно като краен резултат решението на административния съд за отмяна на решението на КЕВР в частта на определената цена и за връщане на преписката в тази част на КЕВР за ново произнасяне, но за неправилно указанието на съда, при новото произнасяне КЕВР да не взема предвид пазарната оценка на сервитутните право. С оглед изхода на касационното производство и заявените искания за присъждане на разноски, последните следва да останат в тежест на страните така, както са направени. Воден от горното и на осн. чл. 221 ,ал.2 АПК, Върховният административен съд