Решение № 296 от 7.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1033/2009 г.

Решение № 296 от 7.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1033/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на З. В. З. и З. Й. И. от гр. С. срещу решение № 350 от 29.10.2008г по гр. дело № 1603/2006 г. на Софийски градски съд в частта, с което е оставено в сила решение от 13.03.2006 г. по гр. д. № 8046/2005 г. на Софийски районен съд, по отхвърления до пълния предявен размер иск по чл. 59 от ЗЗД за ползите от недвижим имот и иск по чл. 45 от ЗЗД за увреждане на този имот, последният отхвърлен изцяло. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на процесуални правила, регламентиращи допускането, приемането и обсъждането на експертни заключения по делата, както и в нарушение на материалния закон във връзка с произнасянето по иска на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Изтъква се необоснованост на решението в частта по иска за вреди Съображения са развити в жалбата, както и в писмена защита. В частта, с която на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД въззивния съд е присъдил сумата 2717,25 лева обезщетение за периода 31.12.1996 г. до 19.04.2005 г., решението на Софийски градски съд е влязло в сила. Ответницата по касационната жалба М. П. С., наследник на първоначалния ответник П. П. С., не е заявила отговор, представена е писмена защита, с която се оспорват оплакванията на касаторите. С определение № 1007 от 04.08.2009 г. на ВКС, III г. о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по въпроса за базата при определяне на вземането от неоснователно обогатяване за лишаване от полза, следваща се на собственика на имот, същата изчислена с помощта на вещо лице, когато средномесечния пазарен наем се отнася за недвижима вещ, претърпяла противоправни и вредоносни въздействия, което обстоятелство е въведено и като основание на иск по чл. 45 от ЗЗД, а по иска на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД съдът е съобразил присъденото обезщетение с лошото състояние на имота, като база на определената средна пазарна цена на наема. По изведения въпрос, обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане, Върховен касационен съд приема следното: Когато собственик, лишен от възможността да извлича съответни на правата си ползи от недвижим имот поради действията на владеещия без основание, заедно с иска за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за определен период от време, предявява и иск по чл. 45 от ЗЗД за обезщетение на имуществената вреда, изразяваща се в допуснати или предизвикани разрушителни въздействия върху жилището, довели до негодност то да бъде обитавано, за всеки конкретен случай следва да бъде преценено дали двата иска се основават на различни обстоятелства. Ако не се поддържа, нито установява, вредоносното въздействие върху имота да предхожда периода на иска за неоснователно обогатяване, то основанието за обезщетяване по него не се обема от задължението за обезвреда и няма основание да се счита, че конкретното състояние на жилището е от значение за изравняването на неоснователното имуществено разместване, заявено с иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД . Ето защо, при изследване чрез вещи лица на въпроса за остойностяване на ползата, от която е бил лишен собственика, в случая за период от 1997 г. до 2005г, не следва да се предпоставя средната наемна пазарна цена на вещта с оглед нейното увредено състояние, а като задача съдът следва да зададе едно изследване с оглед състояние на годност, предвид конкретното местоположение и вид на жилищния имот, като на тази база приеме заключение за средномесечния пазарен наем. Предвид гореизложеното, във връзка с постановеното от въззивния съд решение по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, касационната жалба е частично основателна. При постановяване на обжалваното решение Софийски градски съд е разполагал с вариантни заключения по назначената разширена техническа експертиза за средномесечния пазарен наем на процесния апартамент, за исковия период от 01.01.1997 до 19.04.2005 г., но при доказано основание на иска неправилно е извел съображението, че лошото състояние на имота, предвид годността му да се отдаде под наем като жилище в този му вид - изкъртени врати, счупени и липсващи стъкла на прозорците, следи от течове и налична влага по стените и тавана, замърсяване и пр., безспорно констатирани при предаване на владението от съдия-изпълнител и при огледа на имота, пряко се отразява на средната величина, зададена за изчисление на вещите лица и относима към основанието на иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД . На следващо място въззивният съд е изтъкнал, че възприема заключение на тройната съдебно-техническа експертиза, но не предложения в таблица (виж т. 4 от заключение с дата 21.03.2008г на вещите лица Г., Найденов и Я. ) средномесечен наем в различни стойности по години и общ сбор за целия период от 3910 лева, а вариант, според който е приета по- ниска стойност, осреднена спрямо целия период годишна и месечна наемна цена, а именно сумата 27,41 лева. Тази стойност кореспондира с лошото състояние на конкретния апартамент като евентуален обект за отдаване под наем и по изложените вече съображения, възприемането му е необосновано. Искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е доказан по основание и съображенията на въззивния съд в тази насока са правилни, но неправилно е възприето присъждане на занижен размер. По делото следва да се възприеме заключението на тройната експертиза от 21.03.2008г във връзка със средномесечния пазарен наем за исковия период, в размер на сумата 3910 лева. То отчита относимите количествени и качествени характеристики на имота, включително обективните обстоятелства като транспортна достъпност, благоустройствена обезпеченост, както и състоянието на сградата, в която е разположен процесния апартамент № 4 на ет. II в бл. № 3 с мазе № 2, жилище в етажна собственост. В частта, с която за разликата над сумата 2717,25 лева и до установения по приетото заключение размер от 3910 лева първоинстанционното решение за отхвърляне на иска е оставено в сила, решението на Софийски градски съд следва да бъде отменено и на основание 293 от ГПК следва да бъде постановено друго, с което искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД да бъде уважен и в тази част. До пълния си предявен размер от 10 000 лева същият е останал недоказан, поради което в тази своя част въззивното решение следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. В частта, с която е потвърдено отхвърляне на иска за имуществените вреди на основание чл. 45 от ЗЗД, касационната жалба също е частично основателна. Първоначалния ответник П. П. С., в чиято фактическа власт безспорно е бил процесния имот до предаването му на собствениците, а понастоящем наследницата на С., конституирана като ответник, носи отговорност за непозволено увреждане, но само за онези нанесени в имота щети, които се дължат на противоправно и виновно поведение ползващия. Разбитата каса на външната врата, счупените стъкла на прозорците и балконската врата на южната и източната стая, изкъртените и липсващи метални части от парапета на двата балкона, избитият отвор в стената на източната стая, разбитата фаянсова настилка в банята, разбитите стени и липсващите врата и прозорец на избеното помещение, не се дължат на обикновено износване, касае се за преки вредоносни въздействия върху субстанцията на вещта. Неправилно въззивният съд е приел обобщено, че в случая не се касае за изменение на състоянието на жилището в резултат на действия или бездействия на ползувателя, а за нормално или предизвикано от други фактори изхабяване, доколкото вещите лица са констатирали негодността за обитаване да се дължи отчасти и на постоянен теч от покрива на сградата, довел до падане на мазилки и поява на мухъл, слягането на самата сграда, довело до пукнатини в стените, въздействието на подпочвените води върху състоянието на избеното помещение и пр. С оглед събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетеля Ц, към момента на закупуване на имота на търг от ищците, апартаментът е имал здрави врати, прозорци и стени. Необосновано е прието, че доказателства за това състояние към онзи момент липсват и не може да се установи ответникът да въздействал, при положение, че от 1993г до въвода през 2005 имотът се е намирал в негова фактическа власт. Действително, последният може да бъде държан отговорен по предявения иск за възмездяване на посочените в обстоятелствената му част преки щети, а не за целия необходим ремонт, с оглед привеждане на имота в подходящо за едно жилище състояние съобразно санитарните и хигиенни изисквания. Поради това решаващият съд е следвало да съобрази изложените от вещото лице инж. Г показатели и стойности, дадени в таблица по отделно за отстраняване на щетите от преки разрушения и за остойностяването на всички други необходими ремонтни работи, които ще направят имота годен пригоден за обитаване, с оглед хигиенните изисквания. В тази насока въззивият съд не е съобразил основанието на иска и не е обсъдил доказателствата. Видно от неоспореното заключение на вещото лице инж. Г по първоначалната експертиза, пряко нанесените от ответника щети в имота, уточнени като предмет на иска, са съответно остойностени по р. I т. 8,9, II т. 17,18,19 р. III т. 23,24, р. IV27,38, р. V т. 50, р. VI т. 51,52, р. VII т. 56, р. VIII т. 61,62,63 от таблицата към заключението. Общата им стойност, установена в размер на 671 лева, е доказаното основание на предявения иск за обезщетение, която сума следва да се присъди със законната лихва, като е поискано, считано от 05.05.2005 г. В тази част изводите на настоящата инстанция по същество не съвпадат с тези по обжалваното решение, същото следва да бъде отменено в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение по отхвърления до размера на сумата 671 лева иск за обезщетение на имуществени вреди на основание чл. 45 от ЗЗД . До този размер предявеният от З. В. З. и З. Й. И. иск следва да бъде уважен, като въззивното решение се остави в сила в останалата обжалвана част. С оглед изхода на спора следва да се присъдят разноските, които ищците са установили в размер на 2800 лв., а ответната страна в размер на 820 лева. - за всички инстанции. С оглед уважената спрямо отхвърлената част на исковете, на касаторите следва да бъдат заплатени 855 лева, вземането на ответницата М. П. С. за разноски е до размера на 570 лева, или след компенсация М. П. С. следва да бъде осъдена да заплати на З. В. З. и З. Й. И. от гр. С. сумата 285 лева за всички инстанции. Водим от горното, Върховният касационен съд, IIIг. о.