Определение № 92 от 09.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2771/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 2, изр. първо ГПК. Образувано е по частна жалба (неправилно наименувана „частна касационна жалба“), подадена от В. П. Я. от [населено място], против определение № 2428 от 30.09.2022 г. по ч. гр. д. № 2617/2022 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, първи състав, в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 42824/06.07.2022 г., подадена от настоящия частен жалбоподател срещу определение от 28.06.2022 г. по т. д. № 952/2021 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-7 състав, в частта, с която е отхвърлена молбата ѝ по чл. 29, ал. 4 ГПК за назначаване на особен представител на ищеца „П и П Рент А Кар“ ЕООД. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Счита, че атакуваното въззивно определение подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 1 и ал. 3, т. 2 ГПК при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Подробно е обосновал наличието на правния си интерес от производството и необходимостта на дружеството да бъде назначен особен представител. Против жалбата е постъпил писмен отговор от насрещната страна – „П и П Рент А Кар“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуален пълномощник, който моли за недопускане на касационното обжалване, респ. – за оставяне на частната жалба без уважение като неоснователна по съображения в отговора. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение на въззивен съд, при спазване на едноседмичния преклузивен срок, поради което е процесуално допустима. Доколкото предмет на обжалване е преграждащо определение, постановено от въззивен съд, в случая е налице хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, а не хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Поради това, допустимостта на частната жалба не следва да бъде преценявана с оглед изискванията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК в какъвто смисъл неправилно се твърди както от жалбоподателя, така и от насрещната страна по жалбата. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С определението, в частта му предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е оставил без разглеждане подадената частна срещу определение от 28.06.2022 г. по т. д. № 952/2021 г. на СГС, ТО, VI-7 състав, с което е оставено без уважение искането на В. П. Я. за назначаване на особен представител на ищеца на основание чл. 29, ал. 4 ГПК. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че сезиралата го частна жалба е недопустима, като подадена срещу определение, неподлежащо на самостоятелен инстанционен контрол, доколкото с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито в закона е предвидена неговата самостоятелна обжалваемост. Определението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде потвърдено. Преценката на въззивния съдебен състав за това, че постановените по реда на чл. 29, ал. 4 ГПК определения, с които се назначава, респ. – се отказва да се назначи особен представител, не подлежат на самостоятелно обжалване, е законосъобразна. Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК лимитира възможността за упражняване на инстанционен контрол по отношение само на изброените от нея категории определения и тъй като определението на съда за назначаване/отказ да се назначи особен представител няма характер на преграждащо развитието на производството, нито обжалваемостта му е изрично предвидена в закона, същото е изключено от обхвата на подлежащите на обжалване съдебни актове. Това определение е оттегляемо и правилността му подлежи на проверка при обжалването на окончателния съдебен акт по спора. Еднозначна в този смисъл е и константната съдебна практика на състави на ВКС – вж. определение № 400 от 03.10.2016 г. по ч. т. д. № 1904/2016 г. на ВКС, I т. о., определение № 395 от 29.07.2016 г. по ч. т. д. № 1517/2016 г. на ВКС, II т.о., определение № 205 от 25.03.2013 г. по ч. т. д. № 933/2012 г. на ВКС, II т. о. и др. Всички останали аргументи, изложени от жалбоподателя в частната му жалба, са ирелевантни към повдигнатия в настоящото производство процесуалноправен спор, относим единствено към допустимостта на обжалването. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение