Определение № 4143 от 18.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 5178/2023 г.

Производство по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано по молба за отмяна вх.№ 25026200/26.06.2023 г. на В. П. Д., чрез адвокат Х. П.-С., на влязло в сила решение № 1687/03.04.2023 г. по в.гр.д.№ 13988/2021 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение № 20147709/28.06.2021 г. по гр.д.№ 35538/2020 г. на Софийски районен съд и е уважено искане на ДСП – Младост, за настаняване на детето П. В. Д., род. на 08.01.2010 г., /син на молителката/, в семейството на роднина по бащина линия – първа братовчедка - К. З. С., за срок от три години или до настъпване на промяна в обстоятелствата. Според молителката решението противоречи на друго влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание /чл.303, ал.1, т.4 ГПК/. При условията на евентуалност поддържа, че е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено /чл.303, ал.1, т.3 ГПК/. Позовава се на решение № 501/01.02.2021г. по адм.д.№ 7539/2020 г. на АССГ, потвърдено с решение № 2372/15.03.2022 г. по адм.д.№ 7419/2021 г. на ВАС, с което се отменя заповед № ДС/Д-С-М-013/06.07.2020 г. на директора на ДСП – Младост, за временно настаняване на детето в семейството на К. С., както и на решение № 843/15.02.2021г. на АССГ по адм.д. № 11257/2020г., за осъждане на директора на ДСП–М. да възстанови служебно положението, съществувало преди изпълнението на отмененото разпореждане за предварително изпълнение на горецитираната заповед. Изложени са доводи, че са налице предпоставките за отмяна, на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК, тъй като решенията на АССГ и ВАС, от една страна и състави на Софийски районен съд и Софийски градски съд, от друга страна, са се произнесли различно по материалноправните предпоставки за настаняване на детето П. В. Д. извън семейството. П. В. Д., чрез особения представител адв.М. К. от САК, е подал писмен отговор, в който оспорва доводите в молбата за отмяна, като счита, че не са налице хипотезите на чл.303, ал.1, т.3 и т.4 ГПК. От АСП, ДСП – Младост, също е подаден писмен отговор с доводи за неоснователност на поддържаните основания по чл.303, ал.1, т.3 и т.4 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира че постъпилата молба по чл.303 ал.1 ГПК е процесуално недопустима поради следните съображения: Съгласно т.4 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/ 2014 г. на ВКС, ОСГТК, влезлите в сила съдебни решения, постановени в производство по спорна съдебна администрация, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. Съображенията са, че тези решения не се ползват със сила на пресъдено нещо, както при решаване на правни спорове в исков процес, тъй като постановените съдебни актове в това производство могат да бъдат отменени или изменени, когато възникнат нови обстоятелства, обуславящи крайните изводи на съда. Според разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗЗакрД, настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство или в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва от съда. До постановяването на решение от компетентния съд, обаче, дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето може да проведе действия по временно настаняване по административен ред, чиято цел е да запази живота и здравето на детето. Съдебният контрол върху индивидуалните административни актове за временно настаняване на детето обаче не може да се противопостави на решение на гражданския съд при преценката му дали са налице предпоставките за настаняване на детето в семейство на роднини или близки (арг.от чл.27а, ал.7 ЗЗакрД). Отделен е въпросът, че решението по чл.28, ал.4 ЗЗакрД се постановява в спорна съдебна администрация, т.е. постановените по този ред решения нямат сила на пресъдено нещо и не подлежат на отмяна по реда на чл.303 и сл.ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение