Определение № 9054 от 22.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9713/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от АПК. Образувано е по искане от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – гр. Бургас, представлявано от управителя Ц. М., чрез представител по пълномощие – адв. Г. Стамболиева от Софийска адвокатска колегия, за изменение на Решение № 4231/08.04.2024 год., постановено по адм. дело № 9713/2023 год. по описа на Върховен административен съд, Седмо отделение в частта за разноските. Претендира се присъждане на направените в пълен размер разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, придружен с доказателства, а именно сумата от 22 200 лева с включен ДДС, съставляваща платено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 11.08.2023 год. В подкрепа на това искане е заявено, че при уважаване на направеното от касатора възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът не е изложил мотиви по чл. 78 от ГПК за присъждането в намален размер на възнаграждението, а бланкетно е отбелязал, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, налице е формирана съдебна практика, взети са предвид обема на извършената от процесуалния представител на ответника юридическа дейност и тълкуването, дадено в решение от 25.01.2024 год. на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-438/22 год. В подкрепа на твърдението са изложени подробни мотиви, като се сочи, че задължителното по своя характер решение на СЕС не е пречка посочените в Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения такива да служат за ориентир при определяне служебно от съда на възнагражденията, без същите да са обвързващи за съда. Сочи, че прекомерност на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е налице, тогава когато е установено несъответствие между договореното възнаграждение и положените усилия от процесуалния представител на страната, предвид фактическата и правна сложност на делото. В тази връзка се твърди, че възражението на касатора за липса на фактическа и правна сложност на делото е било неоснователно и неподкрепено с конкретни доводи и доказателства, а предметът на делото се отличава със специфична материя, обусловена от предмета на обществената поръчка, редът за възлагането й по Закона за обществените поръчки (ЗОП), необходимост от запознаване с пълната документация по възлагането, с оглед свързване на фактите с правните твърдения при осъществяване на защитните действия по обжалване на решението за определяне на финансова корекция. Сочи, че правната сложност на производството е обусловена от релевантната правна уредба, която включва юридически актове с различен ранг, включително от наднационалното законодателство, поради което договореният и заплатен хонорар съответства на фактическата и правна сложност на делото и обемът на извършената в тази връзка дейност от адвоката. Излага и други доводи, свързани със свободата на упражняване на адвокатската професия и произтичащият от това икономически риск, който е несъпоставим със сигурността на трудовото правоотношение, в рамките на което юрисконсултът извършва процесуалните действия по защита интересите на касатора. В заключение е заявено, че от тълкуването на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с мотивите на решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г. не води до извода за задължение на съда във всички случаи на направено възражение за прекомерност да намалява неговия размер, а доколкото направеното в случая възражение е неоснователно, то с оглед фактическата и правна сложност на делото платеният в размер на 22 200 лв. хонорар е напълно оправдан. Ответникът - ръководителят на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020, в отговор в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК изразява становище за неговата неоснователност и иска то да бъде отхвърлено. Сочи, че своевременно е направил аргументирано възражение за намаляване на размера на претендираните разноски. По подробно изложени съображения счита, че не е налице основание за изменение на съдебното решение в частта на присъдените разноски. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на искателя, приема, че искането е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради което се явява процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Мотивите в подкрепа на този извод са следните: Производството пред ВАС е образувано по жалба на ръководителя на УО на ОПОС, чрез представител по пълномощие – С. Златанова, правоспособен юрист, против Решение № 763/15.07.2023 год., постановено по адм. дело № 507/2023 год. по описа на Административен съд – Бургас. Ответната страна – „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, гр. Бургас е представила писмен отговор, както и допълнителна молба със становище по хода на делото, придружена със списък по чл. 80 от ГПК, договор за правна защита и съдействие и доказателства за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение. В нарочна молба от 25.01.2024 год. по хода на делото, процесуалният представител на касатора е заявил възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски, като е изложил конкретни аргументи за липса на фактическа и правна сложност на делото, формираната до момента значителна по обем съдебна практика по сходни казуси, аналогично осъществяваната от юрисконсулт юридическа дейност, необходимостта да се съобрази решение от 23.11.2017 год. на СЕС по съединени дела С-427/16 год. и С-428/16 год. При тези фактически данни, настоящият състав приема следното: С Решение № 4231/08.04.2024 год. по адм. дело № 9713/2023 год., състав на ВАС е оставил в сила Решение № 763/15.07.2023 год., постановено по адм. дело № 507/2023 год. на Административен съд – Бургас и е осъдил Министерство на околната среда и водите да заплати в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, гр. Бургас, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 11 100 лв. За да постанови решението си в частта за разноските, с оглед изхода на спора и своевременно направеното от касатора възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, ВАС е приел, че тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, налице е формирана съдебна практика, включително по идентични казуси, страна по които е ответникът по делото и настоящ искател, обема на извършената от процесуалния представител на ответника юридическа дейност и даденото в решение от 25.01.2024 год. на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22 тълкуване, то претендираното от страната адвокатско възнаграждение като прекомерно следва да бъде намалено на 11 100 лв. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, както е процедирал съдът в настоящия случай. За да постанови решението си в частта за разноските, съдът е изложил мотиви, съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК и е изразил волята си в диспозитива на съдебния си акт. Несъгласието на искателя с аргументите на съда не е основание за изменение на решението в частта за разноските. Съдебният акт не е непълен, тъй като съдът се е произнесъл по предмета на правния спор изцяло. Не е налице грешка във формирането на волята на съдебния състав, нито пропуск, които да налагат изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК. При постановяване на решението, чието изменение в частта за разноските се иска, съдът е извършил дължимата съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК преценка, включително съобразно сочените в решението на СЕС критерии, като е взел предвид вида на правния спор, обема на извършената от процесуалния представител на ответника по касация юридическа работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Напълно неоснователни са в тази връзка аргументите за фактическа сложност на делото поради необходимостта от оценка на доказателства, които касаят документите по провеждане на процедурата на етапа след подаване на офертите от участниците. В тази връзка следва да се отчете и характера на производството пред Върховния административен съд – касационно производство, предметът на съдебен контрол по което е постановения първоинстанционен съдебен акт. Необходимостта от оценка на доказателствата, относими към процедурата по възлагане на обществената поръчка, респ. за определяне на финансова корекция са относими към първоинстанционното съдебно производство, в хода на което, настоящият искател е заявил искане за присъждане на разноски и такива са били присъдени в пълен размер. Неоснователно е и твърдението за правна сложност на делото, доколкото относимата правна уредба на правоотношението в случая се свежда основно до разпоредби от националното законодателство, по приложението на които е формирана значима по обем съдебна практика на Върховния административен съд, включително по сходни казуси. Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали, а с оглед тълкуването на СЕС по дело С-438/22 - и под минималния размер, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая административния орган, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите за справедливо и обосновано възнаграждение по горните критерии. Поради това и размерът на разноските е определен правилно и няма основание за исканото от страна на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, гр. Бургас, изменение. В горния смисъл са: Определение № 7323/13.06.2024 год. по адм. дело № 11761/2023 год. на ВАС, VІІ отд., Определение № 7329/13.06.2024 год. по адм. дело № 381/2024 год. на ВАС, VІІ отд., Определение № 7677/20.06.2024 год. по адм. дело № 1884/2024 год. на ВАС, VІІ отд., Определение № 7682/20.06.2024 год. по адм. дело № 334/2024 год. на ВАС, VІІ отд., Определение № 7597/19.06.2024 год. по адм. дело № 257/2024 год. на ВАС, І отд., Определение № 6778/04.06.2024 год. по адм. дело № 10286/2023 год. на ВАС, І отд. и др. По изложените съображения, искането на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, гр. Бургас се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,