Определение № 50133 от 03.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3033/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на Н. В. З., чрез пълномощника адв.Ж.С., с искане за допълване на определение № 50113/22.02.2023г., постановено по настоящото дело, като се присъдят направените от молителката разноски в касационното производство, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата А. Й. Ц. в предоставения от съда срок не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на молителката, приема следното: Молбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. По основателността на молбата съдът намира следното: С определението № 50113/22.02.2023г. по гр.дело №3033/2022г. съставът на ІV ГО на ВКС не е допуснал до касационно обжалване решение № 61 от 14.01.2022г. по въззивно гр.дело № 4085/2020г. на Софийския апелативен съд, 1 състав. В определението липсва произнасяне по искането за присъждане на разноски в полза на ответника по касация-настоящ молител, съдържащо се в отговора на касационната жалба. Видно от представения с отговора на жалбата договор за правна защита и съдействие от 30.06.2022г., за защита в касационното производство ответницата по касация е платила на адв.С., представляваща я пред ВКС, възнаграждение в размер 500 лева. С оглед своевременно направеното искането за присъждане на разноски, представянето на доказателства за тяхното реално плащане и липсата на произнасяне на съда по искането за присъждането им, молбата по чл.248, ал. 1 ГПК вр. чл. 78 ГПК следва да бъде уважена. Доколкото в случая от касатора А. Ц. не е релевирано възражение по чл. 78, ал.5 ГПК, при определянето размера на дължимите на молителя разноски съдът съобразява единствено реално направените такива (т. 1 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение