Определение № 1306 от 29.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 803/2025 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба, подадена от Е. Б. Г., председател на управителния съвет на Сдружение „Българска федерация по колоездене“, чрез адв. В. З. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, за отмяна на влязло в сила решение № 399/13.03.2025 г. по т. д. № 394/2025 г. на СГС, VІ-4 с-в, с което е уважено писмено искане на заинтересуваните членове на сдружението за свикване на основание чл. 26, ал. 1 ЗЮЛНЦ на общо събрание на сдружението на посочените в решението дата, час, място и дневен ред Молителят твърди, че след постановяване на решението, чиято отмяна се иска при предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, са открити нови доказателства от съществено значение за делото, които не са представени преди неговото постановяване и са останали неизвестни за съда. На основание чл. 309, ал. 1 ГПК иска да се допусне като обезпечителна мярка спиране на изпълнението на съдебното решение, предмет на настоящото производство. Ответниците по молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са подали в законоустановения срок писмен отговор, в който развиват правни доводи за нейната недопустимост, респ. за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като извърши проверка и прецени наведените доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307, ал. 1 от ГПК намира следното: Молбата за отмяна е процесуално недопустима. Решенията на съда в производството, образувано по искане на заинтересованите членове на сдруженията по чл. 26, ал. 1 ЗЮЛНЦ, не подлежат на отмяна посредством извънредните способи по чл. 303 ГПК, тъй като те не се ползват със сила на пресъдено нещо и не са актове, по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани – в този смисъл са задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в т. 2 от ППВС № 2/29.IX.1977 г. по гр. д. № 1/77 г. Отмяната по чл. 303 от ГПК е способ за извънинстанционен контрол само по отношение на влезли в сила решения, с които правният спор между страните е разрешен със сила на пресъдено нещо. Със съдебното решение, чиято отмяна при предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се иска, е осъществена безспорна съдебна администрация на гражданскоправни отношения по смисъла на чл. 2, предл. 2 ГПК – по своето правно естество то представлява охранителен акт, с който съдът замества в компетентността управителния орган по администриране на дейността на сдружението, като разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗЮЛНЦ е специална по отношение на общите норми на ГПК (по същество в този смисъл са определение № 177/25.03.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 459/2008 г., II т. о., ТК; определение № 421/27.07.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1606/2017 г., II т. о., ТК и определение № 126/27.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 48/2010 г., I т. о., ТК). При така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените правни доводи настоящият съдебен състав достига до правни извод, че молбата за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а искането за спиране на изпълнението на влязлото в сила съдебно решение, постановено в производството по чл. 26, ал. 1 ЗЮЛНЦ, което е предмет на недопустима молба за отмяна при предпоставките на чл. 303, ал. 1 ГПК, се явява неоснователно, поради което трябва да бъде оставено без уважение. Не следва да се присъждат в полза на ответниците поисканите съдебни разноски, тъй като те не са представили доказателства, че уговореното адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред ВКС е заплатено на пълномощника им. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение