Определение № 1085 от 12.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 517/2023 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба с вх.№ 267531/23.09.2022год. от Д. Д. Д. за отмяна на влязло в сила решение №874 от 29.06.2016год., постановено по гр.дело №4122/2012год. на Районен съд Русе, потвърдено с решение №479 от 08.12.2016год. на Окръжен съд-Русе, постановено по гр.дело №712/2016год., с което е обявен за недействителен на основание чл.135, ал.1 ЗЗД по отношение на М. Т. К., обективирания в нотариален акт №51, том 4, рег.№12253, дело №535/18.08.2011год. договор за продажба, по силата на който К. И. И. и съпругът й Господин Г. И. се разпоредили в полза на Д. Д. Д. със следния недвижим имот, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.3212.3.2 с административен адрес: [населено място], [улица], ет.1, находящ се в сграда №3, с предназначение за търговска дейност, брой нива на обекта-едно, с площ по документи 42 кв.м. подробно описан в нот.акт. С определение №755 от 02.11.2017год. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по гр.дело №1280/2017год. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение №479 от 08.12.2016год., на Окръжен съд-Русе, постановено по гр.дело №712/2016год. В молбата за отмяна се сочи отменително основание по чл.303, ал.1, т.1 и т.4 ГПК. Посочва, че разбрал преди месец преди подаване на настоящата молба при случайна справка за определение №710 от 12.10.2017год., по гр.дело №1285/2017год. на ВКС и че е допуснато касационно обжалване по същите правни въпроси по идентичен правен спор между същите страни/за съседен имот, с разпоредител по сделката К. И., и е постановено решение №8 от 19.03.2018год. на ВКС, състав на трето гражданско отделение, с което е отменено решение №478 от 08.12.2016год. на Окръжен съд –Русе, постановено по гр.дело №765/2016год., с което е потвърдено решение №1043/26.07.2016год. на Районен съд-Русе, по гр.дело №6234/2015год. и като краен резултат е отхвърлен предявеният иск на основание чл.135, ал.1 ЗЗД. Позовава се на това, че това решение на ВКС е ново обстоятелство и е по идентичен спор между едни и същи страни, при едни и същи събрани доказателства, едни и същи правни въпроси, но са поставени два абсолютно противоположни акта. Моли за отмяна на влязлото в сила решение№874 от 29.06.2016год., постановено по гр.дело №4122/2012год. на Районен съд Русе, с което е уважен предявения иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД и което счита, че е неправилното. Ответникът по молбата М. Т. К., чрез адв.В. в отговор оспорва молбата като неоснователна.. Ответниците по молбата В. Г. С., К. И. И. и Г. Г. Д. не са заявили становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на III гр. отд. при данните по делото намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима и подлежаща на разглеждане по същество. С молбата е атакувано решение, с което е решен спорът по същество, което решение подлежи на отмяна. Молбата е подадена от легитимирана страна и в нея са посочени мотивирани основания за отмяна. Молителят е внесъл дължимата държавна такса. Решението, чиято отмяна се иска е влязло влязло в сила /чл.296, т.3 ГПК/. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК. Ето защо, последната се явява процесуално допустима и редовна, т.е. налице са предпоставките за разглеждането й в открито съдебно заседание, с призоваване на страните. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III гр. отд.