Определение № 2313 от 14.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3096/2023 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 4619/15.03.2024 на К. П. Н. за изменение на определение № 1126/13.03.2024 г. по настоящото дело в частта за разноските. Молителката прави възражение за прекомерност на присъденото от съда адвокатско възнаграждение на насрещната страна. Ответникът в производството Т. И. Б.-В. не взема становище по молбата. Позовава се на обстоятелството, че искът е бил предявен за сумата от 7000 лв., като частичен от 20 000 лв., както и на разпоредбата на чл.2, ал.7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която при частични искове възнаграждението за първия предявен частичен иск се определя върху пълния размер на вземането, независимо за каква част от него е предявен искът. Позовава се на фактическата и правна сложност на делото. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита молбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в законния едномесечен срок. Разгледана по същество, молбата е основателна. Производството по настоящото гр. д. № 3096/2023 г. е образувано по касационна жалба на К. П. Н. срещу решение № 2063 от 24.04.2023 г. по в. гр. д. № 13635/2021 г. на Софийски градски съд, с което след частична отмяна на решение № 20156001 от 13.07.2021 г. по гр. д. № 61404/2020 г. на Софийски районен съд, е отхвърлен като неоснователен предявеният от К. Н. срещу Т. Б.-В. частичен иск по чл.45 ЗЗД до размер на присъдената от първата инстанция сума от 4000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди. С определение № 1126 от 13.03.2024 г. по настоящото дело съставът на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение и при този изход на делото е осъдил жалбоподателката да заплати на ответницата сумата от 2500 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 06.07.2023 г. Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която искът е бил отхвърлен за пълния предявен размер от 7000 лв., предявен като частичен от 20 000 лв. Тъй като производството по чл.288 ГПК протича в закрито заседание и жалбоподателката /молител в настоящото производство/ не е получила копие от отговора на касационната жалба и доказателствата за платеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, тя не е могла да се запознае с неговия размер преди определението по чл.288 ГПК и не е могла преди постановяване на това определение да направи възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК. Затова възражението за прекомерност, направено с молбата по чл.248 ГПК, е своевременно и следва да бъде разгледано. Касационното производство е имало за предмет преценката дали са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, с което паричният иск на К. Н. е отхвърлен за сумата от 4 000 лв. С оглед материалния интерес на делото, като се има предвид, че е предявен частичен иск; при отчитане на подадения отговор на касационната жалба, който е подробно мотивиран с доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата, както и при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав приема, че присъденото възнаграждение следва да бъде намалено на 2000 лв. по реда на чл.248 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,